Централна догма в молекулярната биология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Централна догма в молекулярната биология е обобщено правило, наблюдавано в природата, според която информацията в клетката тече от нуклеиновите киселини към белтъците и никога в обратна посока. Формулировката принадлежи на Франсис Крик и е направена през 1958 г.[1] , като през 1970 г. е приведено в съответствие с натрупаните данни[2].

Предаването на генетична информация последователно от ДНК към РНК и след това от РНК към белтъците е универсално за всички клетъчни организми без изключение и е в основата на биосинтеза на макромолекули. На репликация на генома съответства информационен пренос ДНК → ДНК. В природата се срещат също така пренос РНК → РНК и РНК → ДНК (например при някои вируси), а също така изменение на конформацията на белтъците, предавано от молекула на молекула.

Видове пренос на информация в клетката според централната догма:
Общи Специални Забранени
ДНК → ДНК РНК → ДНК1 белтък → ДНК
ДНК → РНК РНК → РНК2 белтък → РНК
РНК → белтък ДНК → белтък3 белтък → белтък
  1. Частен случай на пренос на информация, осъществяван от ретровируси. Ензимът, участващ в този процес се нарича обратна транскриптаза. Той е подобен на теломеразата.
  2. Частен случай на пренос на информация, срещан при РНК вируси
  3. Частен случай на пренос на информация, осъществен в лабораторни условия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Crick, F.H.C. (1958): On Protein Synthesis. Symp. Soc. Exp. Biol. XII, 139 – 163. (pdf, early draft of original article)
  2. Crick, F. (1970): Central Dogma of Molecular Biology. Nature 227, 561 – 563. PMID 4913914