Централна минерална баня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Централна минерална баня
Карта
Местоположение
ВидОбществена баня
Местоположение София, България
АрхитектПетко Момчилов
Йордан Миланов
СтилСецесион
Изграждане1913 г.
възстановена 1950 г.
реконструирана 2010 – 2015 г.
СтатутРегионален исторически музей – София,
паметник на културата
Централна минерална баня в Общомедия

Централната минерална баня е емблематична сграда в центъра на София, район „Оборище“. Тя е паметник на културата с национално значение.[1]

Построена е по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов през 1913 година на мястото на съществувала дотогава турска баня, която е разрушена. Изградена е в стил сецесион, но и с типични български, византийски и източноправославни орнаментални елементи, дело на художника Харалампи Тачев.

Англо-американските бомбардировки над София на 10 януари 1944 г. тежко удрят сградата и напълно унищожават южното крило, дебитът на минералния извор също е засегнат, но по-късно банята е напълно възстановена.[2]

Входът на сградата

Функционира до 1986 г., когато е затворена поради лошото ѝ състояние. Дълго време банята е в активна реконструкция за нуждите на Софийския исторически музей и за СПА център.

Развитието на модерни градски минерални бани е един от важните за общинския съвет веднага след Освобождението. През март 1880 г. градският съвет в младата столица приема решение за изграждане на нови съоръжения спрямо съвременните изисквания, като докладът изрично се позовава на рационален подход и подадените предписания от градския доктор и градския архитект[3].

През 1889 г. е обявен международен архитектурен конкурс и с цел да се осигури широко участие информацията е разпространена в престижни европейски професионални издания. Получени са седем проекта, много от тях с участие на изтъкнати европейски специалисти, които са разгледани и оценени от жури с международно участие. Конкурсът е спечелен от прочутия виенски архитект Емил фон Фьорстер, който предлага голяма банска постройка в комбинация с модерен хотел. Крайният вариант на сградата, който е реализиран десетилетия по-късно след множество промени и перипетии, използва множество елементи от този първи проект. Следва да се отбележи, че общинската управа съвсем рано оценява изключителното значение на минералните води като уникален ресурс и в рамките на възможностите си инвестира значителни усилия и средства за най-оптималното им оползотворяване за благото на хората в града[4].

Постоянната експозиция на Музея за история на София, помещаваща се в едната половина от сградата на Централната минерална баня, е официално открита на 17 септември 2015 г. В края на 2016 г. от статута му на „общински културен институт“ музеят е реорганизиран в Регионален исторически музей – София.

Във фондовете на музея се съхраняват над 120 000 исторически ценности, чрез които се представя историята на града. Сред тях са много документи, лични вещи и снимки на изтъкнати български държавници като Княз Александър, цар Фердинанд, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Константин Стоилов и други; произведения на приложното изкуство с висока художествена и историческа стойности – „Златната каляска“ стил Луи ХVІ, Бюрото-подарък от Бисмарк на цар Фердинанд, английския часовник, дар от кралица Виктория; стилни мебели. Някои от музейните експонати са записани в Държавния музеен фонд. В художествения фонд се съхраняват оригинални картини от изтъкнати български художници рисували София. Притежание на Софийския исторически музей е и колекцията от акварели на Йосиф Обербауер, в която е запечатан облика на София по време на Освобождението, вече напълно изчезнал. Музеят има много икони, стенописи и църковна утвар. В нумизматичния фонд се съхраняват над 17 000 монети и банкноти, някои от които са много ценни и редки. Музеят притежава и най-голямата сбирка от стари фотографии и картички с изгледи от София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ганчев Хр. Кантарджиева А. Китов В. „Два примера за подхода към архитектурата на националния романтизъм в България“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 44 – 50, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. Kantardjieva A. Kitov V. „Two examples of the approach to the architekture of Romanticism in Bulgaria“, Newsletter, N 2 ’88, Deutsche UNESCO Kommission, p. 44 – 50.
  • Ганчев Хр. „Архитектурата на Арт Ново/Сецесион в България – развитие и национални особености“, Сб. „Архитектурата Арт Ново в Европа“, стр. 26 – 36, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. The Art Nouveau Architecture in Bulgaria – Development and National Examples, Art Nouveau / Jugendstil Architecture in Europe, p 26 – 36, Deutsche UNESCO Kommission, Bon 1988.
  • Ганчев, Хр. Дойчинов, Гр. – Европейски влияния в българската архитектура 1878 – 1919 г. Академична архитектура – национален романтизъм., сп. „Архитектура“, кн. 5/2000.
  • Начев, Ивайло. Централната минерална баня в София и общинските политики за оползотворяване минералните води в българската столица до Първата световна война[1], -В: БЮЛЕТИН „НАСЛЕДСТВО БГ“ – НАУЧНИ ИЗВЕСТИЯ бр. 5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]