Централна минерална баня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Централна минерална баня
Sofia Public Mineral Baths.jpg
Sofia Center.png
42.6994° с. ш. 23.3237° и. д.
Разположение в централната част на София
Вид Обществена баня
Местоположение Flag of Bulgaria.svg София, България
Архитект Петко Момчилов
Йордан Миланов
Стил Сецесион
Изграждане 1913 г.
възстановена 1950 г.
реконструирана 2010-2015 г.
Съвременен статут Регионален исторически музей – София,
паметник на културата
Централна минерална баня в Общомедия

Централната минерална баня е емблематична сграда в центъра на София, район „Оборище“. Тя е паметник на културата с национално значение.[1]

Построена е по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов през 1913 година на мястото на съществувала дотогава турска баня, която е разрушена. Изградена е в стил сецесион, но и с типични български, византийски и изобщо източноправославни орнаментални елементи, дело на художника Харалампи Тачев.

Англо-американските бомбардировки над София на 10 януари 1944 г. тежко удрят сградата и напълно унищожават южното крило, дебита на минералния извор също е засегнат, но по-късно банята е напълно възстановена.[2]

Входът на сградата

Функционира до 1986 г., когато е затворена поради лошото ѝ състояние. Дълго време банята е в активна реконструкция за нуждите на Софийския исторически музей и за СПА център.

Постоянната експозиция на Музея за история на София, помещаваща се в едната половина от сградата на Централната минерална баня, е официално открита на 17 септември 2015 г. В края на 2016 г. от статута му на „общински културен институт“ музеят е реорганизиран в Регионален исторически музей – София.

Във фондовете на музея се съхраняват над 120 000 исторически ценности, чрез които се представя историята на града. Сред тях са много документи, лични вещи и снимки на изтъкнати български държавници като Княз Александър, цар Фердинанд, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Константин Стоилов и други; произведения на приложното изкуство с висока художествена и историческа стойности – „Златната каляска“ стил Луи ХVІ, Бюрото-подарък от Бисмарк на цар Фердинанд, английския часовник, дар от кралица Виктория; стилни мебели. Някои от музейните експонати са записани в Държавния музеен фонд. В художествения фонд се съхраняват оригинални картини от изтъкнати български художници рисували София. Притежание на Софийския исторически музей е и колекцията от акварели на Йосиф Обербауер, в която е запечатан облика на София по време на Освобождението, вече напълно изчезнал. Музеят има много икони, стенописи и църковна утвар. В нумизматичния фонд се съхраняват над 17 000 монети и банкноти, някои от които са много ценни и редки. Музеят притежава и най-голямата сбирка от стари фотографии и картички с изгледи от София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ганчев Хр. Кантарджиева А. Китов В. „Два примера за подхода към архитектурата на националния романтизъм в България“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 44 – 50, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. Kantardjieva A. Kitov V. „Two examples of the approach to the architekture of Romanticism in Bulgaria“, Newsletter, N 2 ’88, Deutsche UNESCO Kommission,p. 44 – 50.
  • Ганчев Хр. „Архитектурата на Арт Ново/Сецесион в България – развитие и национални особености“, Сб. „Архитектурата Арт Ново в Европа“, стр. 26 – 36, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. “ The Art Nouveau Architecture in Bulgaria – Development and National Examples”,Art Nouveau / Jugendstil Architecture in Europe, p 26 – 36, Deutsche UNESCO Kommission, Bon 1988.
  • Ганчев, Хр. Дойчинов, Гр. – Европейски влияния в българската архитектура 1878 – 1919 г. Академична архитектура – национален романтизъм., сп. „Архитектура“, кн. 5/2000.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]