Централна поща (Стара Загора)
| Централна поща Стара Загора | |
 Централната поща в Стара Загора, 2019 г. | |
 Местоположение в Стара Загора | |
| Вид | пощенска станция |
|---|---|
| Местоположение |  Стара Загора, България |
| Архитект | Христо Атанасов |
| Стил | модерн |
| Изграждане | 1932 г. |
| Етажи | 3 |
| Собственик | „Български пощи“ ЕАД |
| Централна поща Стара Загора в Общомедия | |
Централната поща в Стара Загора е построена през 1932 г.[1]
Проектант на сградата е архитект Христо Атанасов. Изградена е в стил модерн в съчетание с елементи от египетската архитектура. Преустроявана е три пъти.[2] Над главния вход се издига часовникова кула.[1] Часовниковият механизъм е доставен от Германия, а четирите циферблата и бронзовата камбана са направени във фабриката „Гномон – Георги Хаджиниколов“ в София и са поставени през 1936 г.[2][3] През 2014 г. напуканата камбана е заменена от нова 72-килограмова чугунена камбана, която е изработена и подарена от предприятието „Прогрес“ АД. По това време е извършена и профилактика на часовниковия механизъм.[4]
В сутерена на сградата са открити късноантични мозайки от ІV-VІ век.[2] Представителната зала, преддверието и портиците на пощата са разположени непосредствено до южната крепостна стена на античния град Августа Траяна. Те са украсени с подови мозайки. В представителната зала се намира многоцветното мозаично пано, представящо годишните сезони и вечния кръговрат на живота чрез алегории и символи, вплетени в живописна художествена композиция. Мозайката в триклиниума е изпълнена чрез рядко използвана в Августа Траяна техника „опус секстиле“ от геометрични елементи, изработени от разноцветен мрамор и керамични отливки. Предполага се, че античната сграда е резиденция на градския управител, превърната по-късно в епископски център.[5]
Пред централния вход е поставена статуя на орел с разперени криле и писмо в човката. Скулптурата на орела е по проект на проф. Драган Лозенски.[3]
Макет на сградата в нейния оригинален вид се намира в постоянната експозиция на Регионален исторически музей – Стара Загора.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Екимова-Мелнишка, Мариана и др. Къщите още говорят. София, Нов български университет, 2018. ISBN 978-619-233-036-1. с. 247 – 248.
- ↑ а б в Желязкова, Ивелина. Старозагорската поща – преди и сега // zarata.info, 2 февруари 2015 г. Посетен на 6 април 2020 г.
- ↑ а б Христов, Христо. Затворници сътворили орел – емблема на старозагорската поща // monitor.bg, 28 юли 2019 г. Посетен на 6 април 2020 г.
- ↑ Боева, Алекс. Непробуден сън спят градските часовници на Стара Загора // starozagorskinovini.com, 23 октомври 2016 г. Посетен на 6 април 2020 г.
- ↑ Късноантична обществена сграда с мозайки (ІV-VІв.) // Регионален исторически музей – Стара Загора. Посетен на 6 април 2020 г.
