Централни софийски хали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Централни софийски хали
Изглед от североизток
Изглед от североизток
Местоположение в София
Вид Покрит пазар
Местоположение Flag of Bulgaria.svg София, България
Архитект Наум Торбов
Фасади Камък
Конструкция Метал
Изграждане 1909 – 1911 г.
Етажи 3
Централни софийски хали в Общомедия

Централните софийски хали или за кратко Халите са търговски комплекс в центъра на София разположени на бул. „Мария Луиза“ до пресечката с ул. „Екзарх Йосиф“. Халите са едни от най-старите търговски комплекси.

История[редактиране | редактиране на кода]

Строителството на сградата, която се простира на повече от 3200 м², започва през 1909 г., след като проектът на архитект Наум Торбов е избран през 1907 г., и отнема две години.

До края на 40-те години на XX век Столичната община отдава около 170 магазина и сергии в Халите. Наемите и качеството на продуктите са строго регулирани. Интериорът на сградата на Халите е значително променен след 50-те години на XX век и комплексът е затворен през 1988 г., за да бъде реконструиран, модернизиран и отново отворен за Великден през 2000 г., след като 75% от комплекса са придобити от израелската компания Аштром, която инвестира 7 милиона долара в него.[1]

Днес в Халите работят над 1000 души, на три етажа. Комплексът разполага със сергии и магазини за хранителни стоки, магазини за дрехи, аксесоари и бижута, щандове за бързо хранене и др.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Стилът на сградата, която се счита за най-добрата творба на Торбов,[2] е неоренесансова, включваща също елементи от неовизантийската архитектура и необарок. Фасадата е известна с релефа на герба на София над главния вход, създаден от художника Харалампи Тачев. Известната малка часовникова кула с три циферблата е на върха на сградата. Първоначално сградата е построена с четири входа, но не всички се използват днес.[3]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ганчев Хр. Кантарджиева А. Китов В. „Два примера за подхода към архитектурата на националния романтизъм в България“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 44 – 50, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. Kantardjieva A. Kitov V. Two examples of the approach to the architekture of Romanticism in Bulgaria, Newsletter, N 2 ’88, Deutsche UNESCO Kommission, p. 44 – 50.
  • Ганчев Хр. „Архитектурата на Арт Ново/Сецесион в България – развитие и национални особености“, Сб. „Архитектурата Арт Ново в Европа“, стр. 26 – 36, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. Gantchev Ch. The Art Nouveau Architecture in Bulgaria – Development and National Examples, Art Nouveau / Jugendstil Architecture in Europe, p 26 – 36, Deutsche UNESCO Kommission, Bon 1988.
  • Ганчев, Хр. Дойчинов, Гр. – Европейски влияния в българската архитектура 1878 – 1919 г. Академична архитектура – национален романтизъм., сп. „Архитектура“, кн. 5/2000.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Peteva, Antoaneta. There's everything you can possibly want in the Market Hall. // Standart News. Посетен на 2006-08-24. (на български)
  2. Mitanova, Rositsa. Architect Naum Torbov is back together with... the Market Hall. // Demokratsiya. Посетен на 2006-08-24. (на български)
  3. The Market Hall dates to 1911. // Demokratsiya. Посетен на 2006-08-24. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]