Направо към съдържанието

Централноафриканска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Централноафриканска република
      
Девиз: Unité, Dignité, Travail
„Единство, достойнство, труд“
Химн: La Renaissance
Местоположение на Централноафриканската република
Местоположение на Централноафриканската република
Административни данни
Официално имеЦентралноафриканска република
Местно имена френски: République centrafricaine
на санго: Ködörösêse tî Bêafrîka
Официален езикфренски, санго
СтолицаБанги
Най-голям градБанги
Управление
Формаунитарна президентска република
ПрезидентФостен-Арканж Туадера
Министър-председателФеликс Молуа
ОрганизацииООН, АС, ЦВИО
Законодателна властНационално събрание
История
Полуавтономен статут1 декември 1958 г.
Независимост от Франция13 август 1960 г.
Империя4 декември 1976 г.
Коронация на Бокаса I4 декември 1977 г.
Възстановяване на републиката21 септември 1979 г.
География и население
Площ622 984 km²
(на 44-то място)
Води0%
Климатсубекваториален
Религия73,2% християнство
13,9% ислям
12,0% местни вярвания
0,9% други религии
Демонимцентралноафриканец
Население (2024)5 650 957[1]
(на 119-о място)
Население (2023)5 552 228
Гъстота на нас.8,27 души/km²
(на 221-во място)
Градско нас.42,2%
(на 145-о място)
Икономика
БВП (ППС, 2023)5,678 млрд. щ.д.[2]
(на 170-о място)
БВП на човек (ППС)1109 щ.д.[2]
(на 190-о място)
БВП (ном., 2023)2,760 млрд. щ.д.[2]
(на 182-ро място)
БВП на човек (ном.)539 щ.д.[2]
(на 191-во място)
ИЧР (2023)0,414[3] (нисък)
(на 191-во място)
Джини (2021)43[4] (среден)
Прод. на живота52,8 години
(на 186-о място)
Детска смъртност116,5/1000
(на 33-то място)
Грамотност48,6%
(на 162-ро място)
ВалутаCFA франк (XAF)
Допълнителна информация
Часова зонаWAT (UTC+1)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOCF
Интернет домейн.cf
Телефонен код+236
ITU префиксCAF
Централноафриканска република в Общомедия

Централноафриканската република (съкр. ЦАР, на френски: République centrafricaine, на санго: Ködörösêse tî Bêafrîka) е държава в Централна Африка. Столица на страната е град Банги. Тя граничи с Чад на север, със Судан и Южен Судан – на изток, с Република Конго и Демократична република Конго – на юг и с Камерун – на запад. Две трети от територията на страната се намира във водосборния басейн на река Убанги, а останалата една трета в басейна на река Шари.

Релефна карта на Централноафриканската република

Централноафриканската република се намира се в централната част на африканския континент и няма излаз на море. Голяма част от южната ѝ граница е образувана от притоци на р. Конго, като р. Мбому от изток се съединява с р. Уеле, формирайки р. Убанги. На запад р. Санга протича през част от територията на страната. Източната граница е близо до периферията на речния басейн на р. Нил.

Голяма част от територията ѝ е заета от саванна растителност и е разположена в равнинна или хълмиста повърхност, която представлява плато. Средната надморска височина е около 500 m. В североизточната част са разположени Фертитските хълмове, в югозападните части се намират разпокъсани хълмове. На север се намира масивът Яде, който представлява гранитно плато с надморска височина около 1150 m. 75% от територията на страната е покрита с гори, като в южната ѝ част горските ресурси са най-големи. Незаконното изсичане на горите е често срещана практика, а темпът на обезлесяване към началото на 21. век е 0,4% годишно

Смята се, че територията на днешна ЦАР е била заселена още към 1000 г. пр.н.е.

След 7 век централноафриканските земи попадат под влиянието на Канемската империя, както и на държавите Уадаи и Багирми. За разлика от останалите части от Африка, ислямът тук се е разпространил значително по-късно, а влиянието му далеч не е било толкова силно, както в по-северните територии.

Французите окупират земите на днешна ЦАР (под името Убанги-Шари), както и тези на Борнуанското кралство и такива влизащи в по-късната Република Конго, образувайки Френска Екваториална Африка. През август 1940 много жители на колонията изявяват желание да се сражават за Свободна Франция срещу частите на Оста. През 1958 територията Убанги-Шари получава полуавтономен статут, а 13 август 1960 г. – независимост от Франция. Оттогава до края на Студената война тя е управлявана от президенти, завзели властта чрез сила. Първият президент на страната (вече Централноафриканска република) е Давид Дако, който през 1962 г. установява диктатура и еднопартийна система, управлява авторитарно и с раздута и корумпирана бюрокрация, изградена от невинаги добре квалифицирани кадри. Той премахва монопола върху диамантите, така увеличава износа им, повишавайки печалбите от тях, което способства за ръст на икономиката на страната. В столицата е построена и фабрика за преработка на диаманти.

На 31 януари 1965 Дако е свален чрез почти безкръвен преврат от Жан-Бедел Бокаса, който суспендира конституцията и разпуска народното събрание. През януари 1966 г. прави изявление, в което се самообявява за държавен глава, президент, министър-председател и ръководител на единствената партия в страната – Движение за социална еволюция в Черна Африка. Шест години по-късно получава доживотно президентско звание. Заради природните богатства на страната, включващи уран и диаманти, той е подкрепян от страни като Швейцария, САЩ и Франция. На 4 декември 1976 г. републиката е заменена с монархия. Постът президент е заменен с император (самият Бокаса се самопровъзгласява за такъв с титлата Бокаса I), а страната – преименувана на Централноафриканска империя. Имперският период се характеризира с икономически подем, макар и донякъде възпрепятстван от корупцията, както и с опити на владетеля да поевропейчи населението. Сред по-безобидните от кампаниите, предприети от него с тази (но и с комерсиална) цел е и усиленото печатане на пощенски марки с изображения на европейски писатели, като Виктор Юго и Оноре дьо Балзак, на различни породи кучета, на известни изследователи и откриватели.

През 1979 Жан-Бедел Бокаса е свален чрез преврат, организиран от Франция. Президентският пост е поет от Давид Дако, който малко след това възстановява републиканския строй. След две години управление и Дако е свален от власт, но този път от Андре Колингба, генерал от армията. Неговото военно правителство е сменено чрез първите за страната демократични избори през 1993 г. Следва период на нестабилност и вътрешни конфликти, които намаляват едва със значителното присъствие на мироопазващи контингенти от различни страни.

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]

Централноафриканската република е президентска република. Президентът има широки правомощия и изпълнява функцията едновременно на държавен глава и на глава на правителството. Новата конституция е одобрена чрез референдум на 5 декември 2004 г. Изпълнителната власт е в ръцете на правителството, а законодателната – на правителството и парламента.[5]

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
Префектурите на ЦАР

Централноафриканската република се поделя на 14 административни и 2 икономически префектури. Столицата на страната, град Банги, е обособена в отделна административна единица – автономна комуна. Префектурите са разделени на общо 71 подпрефектури.

Двете икономически префектури са Нана-Гребизи и Санга-Мбаере. Административните префектури са:

Банги е транспортният център на Централноафриканската република. От 1999 г. 8 пътя го свързват с други основни градове в страната, както и с Камерун, Чад и Южен Судан, обаче само онези части от тях, за които се изисква платена тол-такса са павирани. През дъждовния сезон – от юли до октомври – някои пътища са непроходими. Речни фериботи плават от пристанището на река Банги до Браззавил (достъпен по вода през по-голямата част от годината) и Зонго (град в Конго). От Бразавил, стоките се транспортират с железопътен транспорт до Поант Ноар, атлантическото пристанище на Конго. Речното пристанище (с товароносимост от 350 000 тона, 350 метра дължина на пристаните и 24 000 кв. м. складово пространство) се справя с по-голямата част от международната търговия на страната. Към 2002 г. е планирано свързването на Банги с железопътна линия към Транскамерунската железница. Международното летище Бангуи М'Поко е единственото международно летище на Централна Африка. От юни 2014 г. то редовно провежда редовни директни полети до Бразавил, Казабланка, Котону, Дуала, Киншаша, Ломе, Луанда, Малабо, Нджамена, Париж, Поант Ноар и Яунде.

Икономиката на републиката е ориентирана главно към отглеждането и износа на продоволствени култури, като маниока, фъстъци, царевица, сорго, просо, сусам, банани. Те не се изнасят в големи количества, но въпреки това износът им е най-голям за страната, защото населението извлича много по-големи доходи от периодичния износ на излишната селскостопанска продукция, отколкото от стоки произвеждани главно за износ (памук, кафе и др.) Конкретно общата продукция на маниоката, която е основната храна на населението на страната, е около 200 – 300 хил. тона годишно, докато производството на памук (първо място по износ между отглежданите специално за това култури) е ок. 25 – 45 хил. тона годишно. Освен това голяма част от женското население произвежда алкохолни напитки, като бира или ликьор от сорго, продажбата на които му осигурява значителни приходи. Същевременно те, както и въобще печалбата от продажбата на храна, алкохол, диаманти, слонова кост, месни продукти от диви животни и лекарства обикновено не се вземат предвид, при изчисляването на БВП на страната, което деформира статистиката ѝ за данните за БВП на глава от населението, който често е посочван, като приблизително 300 американски долара годишно, т.е. сред най-ниските в света. Изобщо Централноафриканската република е сочена, като една от най-бедните държави в света и сред десетте най-бедни в Африка. Според списание „Еколоджист“ обаче, тя заема първо място в света по устойчиво развитие.[6]

Река Убанги

Според вероизповеданието си 35% от населението има местни вярвания, 25% от него са протестанти, 25% – римокатолици и 15% – мюсюлмани. То се състои от 80 етноса, всеки от които говори на собствения си език. Най-многобройната етническа група е бая (33%), следвана от банда (27%), манджия (13%), сара (10%), мбум (7%), мбака (4%) и якома (4%). Към 2% от общото население се състоят от представители на различни други народности, включително такива с европейски произход.

Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.