Церова кория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Церова кория
Центърът на село Церова кория с църквата „Св. Йоан Предтеча“
Центърът на село Церова кория с църквата „Св. Йоан Предтеча“
Общи данни
Население 432 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,958 km²
Надм. височина 156 m
Пощ. код 5047
Тел. код 06126
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 78428
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Христо Кунчев[1]
Церова кория в Общомедия

Церова кория е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кметство Церова кория

Село Церова кория е едно старо, слабо населено и много красиво село.

Намира се в центъра на котловина, разположена между Велико Търново и хребетите на Средна Стара планина. На север от селото се извисява висок баир – Страната, пресечен от прохода Клисурата, който води за Драгижево, Лясковец и за Дунавската равнина. На юг от Церова кория се шири равнина, набраздена от долове, рътлини и обширни дъбрави, разположени край двата бряга на река Веселина и водещи към къпиновския манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ и плаковския манастир „Свети пророк Илия“, а зад тях се извисяват върховете на Балкана, пресечени от горния Еленски проход. От селото се отделя път на запад, който води през Пчелище и Присово за Велико Търново. На изток друг път минава през Капиново и Миндя за Елена.

История[редактиране | редактиране на кода]

Географското разположение на селото определя неговото историческо значение от древни времена. То е едно от най-старите селища в котловината. Възниква по време на траките на един километър източно от сегашното село около Радомирското дере. Не е известно какво е било първоначалното му име. От случайните археологически находки като бронзови, глинени, медни, сребърни, златни и керамични предмети, железни оръдия на труда и оръжия-ножове, мечове и други, може да се предполага, че селището е от късния период на желязната епоха.

Селото съществува и през периода на римското владичество, когато се разширява на запад. То обхваща естествена могила, която се издига между Радомирското дере и извора Чучура на площ от 400 – 500 метра в диаметър. В тази местност са разкривани основи на жилища, римски монети, долиуми, глинени тръби за водоснабдяване. Находките подкрепят преданието, че на върха на Радомирската могила е имало римска пътна станция, която е обслужвала римския път от Кабиле (Ямбол), през Твърдишкия проход, горния Еленски проход при Къпиновския манастир през селото към Никополис ад Иструм, който е център на римската провинция Долна Мизия.

Сравнително повече сведения за селото има от годините на Второто българско царство и особено след победата на Цар Иван Асен II на 9 март 1230 г. при Клокотница.След тази победа той въздига в Търново църквата „Св.40 мъченици“ и построява манастир на високия хълм южно от с.Мерданя, който също нарича „Св.40 мъченици“ . В памет на тези велики за България събития и настъпилия мир получават имената си селата Радомира (радост и мир), Драгижево (драг живот) и Мерданя (мир даден).В село Радомира се въздига църквата " Св.Троица", което се подкрепя от преданията, обичаите и надписите на корниза на сегашната църква „Св.Йоан Предтеча“ в селото. За това говори и съществуващата традиция на християнския празник „Св.Троица“ в местността Радомир да се прави курбан (оброк), който по – късно се е правил на поляната до чешмата ЧУЧУРА.В края на 14 век турските войски нахлуват в България и през пролетта на 1393 г.султан Баязид с огромна войска обсажда столицата Търново. След тримесечна обсада на 17 юли 1393 г. пада Търново.

Село Радомир е една от крепостите към подстъпите на Търново, охраняваща прохода. Вероятно в селото е имало войска, която, подкрепена от населението, още преди обсадата на Търново оказва героична съпротива на завоевателя. Османците, разярени от дързостта и упоритостта на българското население, се нахвърлят жестоко и разрушават селото, избиват първенците и част от мъжкото население, пленяват и отвеждат в робство жени, деца и мъже, а тези които успяват да избягат, се укриват в Еленския балкан. След преминаване на бурята една част от оцелелите жители на селото се завръщат и възстановяват домовете си. След падането под османска власт Радомир се води под друго име – ЧЕРНОВЕЦ. Тъй като селото се намира на кръстопът и в близост до прохода, през който минават турски войски и бирници, които ограбват българското население и безчинстват, то е принудено да напуска домовете си и да търси спасение и укритие в близката церова гора. Там те изсичат част от гората и построяват своите къщи. Чак през 1803 г. в официални документи се споменава името Церова кория или Церово.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата на селото – храм „Св. Йоан Предтеча“, след пожар е възстановена през 1835 г.

Селското читалище „Развитие“ е основано през 1883 г.

На територията на селото се намират Държавна психиатрична болница и Дом за възрастни с умствена изостаналост. В тези две заведения работят голям процент от трудоспособното население на селото.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Литература : Цанка Съчкова, Из миналото на Церова кория, „Абагар“, В. Търново, 1993 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]