Церово (община Маврово и Ростуше)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Церово.

Церово
Церово
— село —
41.7225° с. ш. 20.8458° и. д.
Церово
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областГорни Полог
Надм. височина821 m
Население19 души (2002)
Пощенски код1230
Церово в Общомедия

Церово (на македонска литературна норма: Церово; на албански: Cerova, Церова) е село в Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географски селото принадлежи към областта Горни Полог, но административно се води към община Маврово и Ростуше.

История[редактиране | редактиране на кода]

Документ с печат от Церовската селска община от 1916 г. по време на българското управление на Македония
Заповед от гостиварския околийски управител за поправка на пострадала от пожар къща в Церово, 21 януари 1918 г.

В XIX век Церово е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Церово има 240 българи християни.[1]

В селото съществува българско училище.През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 23 ученици, от които 8 ученички и 15 ученици с 1 учител.[2]

Селото е разделено в конфесионално отношение. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 18 от 33 християнски къщи в селото през 1900 година признават Цариградската патриаршия.[3] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 28 сръбски патриаршистки къщи.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Церово има 136 българи екзархисти и 104 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Церово е център на община от 5 села в Горноположкия срез и има 34 къщи с 230 жители българи.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 19 жители македонци.[8]

Националност Всичко
македонци 19
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Церово
  • Теодоси Иванов, македоно-одрински опълченец, 9-а Велешка дружина; неизвестно - 7.XI.1912 г. убит[9]
  • Тодор Иванов Йовчев, македоно-одрински опълченец, скулптор; IV отделение; 4-а рота на 9-а Велешка дружина; 16.X.1912 г. - 7.XI.1912 г. убит при Узун Химитлер[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  2. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
  7. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.26.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 301.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 323.