Церово (община Маврово и Ростуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Церово.

Церово
Церово
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.7° с. ш. 20.8° и. д.
Церово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Горни Полог
Надм. височина 821 m
Население 19 души (2002)
Церово в Общомедия

Церово (на македонска литературна норма: Церово; на албански: Cerova, Церова) е село в Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географски селото принадлежи към областта Горни Полог, но административно се води към Община Маврово и Ростуша.

История[редактиране | редактиране на кода]

Документ с печат от Церовската селска община от 1916 г. по време на българското управление на Македония
Заповед от гостиварския околийски управител за поправка на пострадала от пожар къща в Церово, 21 януари 1918 г.

В XIX век Церово е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Церово има 240 българи християни.[1]

Селото е разделено в конфесионално отношение. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 18 от 33 християнски къщи в селото през 1900 година признават Цариградската патриаршия.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 28 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Церово има 136 българи екзархисти и 104 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище.[4]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Церово е център на община от 5 села в Горноположкия срез и има 34 къщи с 230 жители българи.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 19 жители македонци.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр. 213.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 298.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 124-125.
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.26.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

     Портал „Македония“         Портал „Македония