Церово (община Маврово и Ростуше)
Вижте пояснителната страница за други значения на Церово.
|
Церово Церово |
|
|---|---|
| — село — | |
  Церово |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 821 m |
| Население | 19 души (2002) |
| Пощенски код | 1230 |
| Церово в Общомедия | |
Церово (на македонска литературна норма: Церово; на албански: Cerova, Церова) е село в Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Географски селото принадлежи към областта Горни Полог, но административно се води към община Маврово и Ростуше.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Церово е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Церово има 240 българи християни.[1]
Селото е разделено в конфесионално отношение. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 18 от 33 християнски къщи в селото през 1900 година признават Цариградската патриаршия.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 28 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Церово има 136 българи екзархисти и 104 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Церово е център на община от 5 села в Горноположкия срез и има 34 къщи с 230 жители българи.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 19 жители македонци.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 19 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Церово
Теодоси Иванов, македоно-одрински опълченец, 9-а Велешка дружина; неизвестно - 7.XI.1912 г. убит[8]- Тодор Иванов Йовчев, македоно-одрински опълченец, скулптор; IV отделение; 4-а рота на 9-а Велешка дружина; 16.X.1912 г. - 7.XI.1912 г. убит при Узун Химитлер[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 298.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.26.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 301.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 323.
| |||||||||||
Портал „