Цер (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За растението вижте Цер.

Цер
Цер
— село —
Стари къщи в селото
Стари къщи в селото
Macedonia relief location map.jpg
41.4173° с. ш. 21.0734° и. д.
Цер
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 1152 m
Население (2002) 159 души
Цер в Общомедия

Цер (изписване до 1945 година Цѣръ, на македонска литературна норма: Цер, на албански: Ceri) е село в община Кичево, в западната част на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горен Демир Хисар в южното подножие на Баба Сач от север и Любен от юг.

История[редактиране | редактиране на кода]

Цер през 1903 година. . Източник Държавна агенция „Архиви“
Бъл. пър. осн. смѣс. учил. „Миладиновци“, с. Цѣръ, 8 Авг. 1912 г.

В XIX век Цер е чисто българско село в Демирхисарска нахия на Битолска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век, манастирската църква „Свето Възнесение Господне“ също е от турско време, „Свети Атанасий“ е от 1863 година, „Света Богородица“ е от 1977 година, а „Света Параскева“ е с неизвестна датировка.[1] Според доклад на битолския училищен инспектор Иван Лимончев от 1893 година, по това време селото брои 200 къщи, в него има 3 църкви и българско училище, открито през 1870 година.[2] В 1895/1896 година в българското училище в Цер преподава деецът на ВМОРО Лука Джеров.[3]

Според Васил Кънчов в 90-те години Цер има около 150 християнски къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цер живеят 1560 българи-християни.[5] По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са опожарени 189 от 245 къщи и са убити 13 души[6].

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цер има 1960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Варварски са изтезавани 10 селяни, тъй като давали убежище на четата на Блаже Кръстев.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на Първата световна война Цѣръ е център на община в Кичевска околия и има 1241 жители[9].

Според преброяването от 2002 година селото има 159 жители - 158 македонци и 1 сърбин.[10]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Иван Шумков.
Родени в Цер
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Атанасов (Танасов) Церанец (1850-1881), български революционер, опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Благой Десковски (Дисковски), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Богоя Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, майстор, 2 рота на 6 охридска, ранен на 18 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Велко и Злате, български революционери, селски войводи на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание заедно водят сражение с турски войски в местността Коприндол край Цер[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Димов (1883 - ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Шумков (1838 - 1913), български писател, просветен и църковен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стоянов (1887 - 1930), български революционер, войвода на ВМОРО и ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Силян Вълчев (1857 - ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Силян Костадинов (1886 - ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Силян Пардов (1857 - 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Софроний Стоянов (1871 - 1903), български военен и революционер, войвода на ВМОК
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Найденов Рабев (? - 12 декември 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[15]
Починали в Цер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г.
  2. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1893, София 1982, с. 70
  3. Илюстрация Илинден, година 14, книга 1, януари 1942, стр. 12.
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  5. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.240
  6. Илюстрация Илинден, бр.147, стр.15
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  9. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 6
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 26, 59 - 60.
  13. Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта http://www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
  14. Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта http://www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
  15. Отчетъ. // Илюстрация Илинденъ XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.


Населени места в Община Кичево
Кичево | Архангел | Атища | Бачища | Белица | Бериково | Бигор Доленци | Букойчани | Бърждани | Видрани | Вранещица | Гарани | Големо Църско | Горна Душегубица | Горно Добреноец | Горно Строгомище | Грешница | Длабкин дол | Долна Душегубица | Долно Добреноец | Долно Строгомище | Другово | Дупяни | Ехлоец | Жубрино | Заяс | Иванчища | Извор | Карбуница | Кладник | Кленоец | Кнежино | Козица | Козичино | Колари | Колибари | Крушица | Кяфа | Лавчани | Лазаровци | Лешница | Малкоец | Мало Църско | Манастирско Доленци | Махмудовци | Мидинци | Миокази | Ново село | Орланци | Осломей | Осой | Папрадище | Патец | Подвис | Попоец | Поповяни | Пополжани | Премка | Простране | Рабетино | Ращани | Речани | Речани | Световраче | Свинище | Староец | Стрелци | Сърбица | Сърбяни | Таймище | Трапчин дол | Туин | Цер | Цървивци | Челопеци | Шутово | Юдово | Яворец | Ягол | Ягол Доленци
     Портал „Македония“         Портал „Македония