Цилерталски Алпи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панорама от Цилерталските Алпи
Карта на Цилерталските Алпи (не включва Тукските Алпи).

Цилерталските Алпи (на немски Zillertaler Alpen, на италиански Alpi Aurine) са дял на Алпите, част от Централните източни Алпи, на границата между Австрия и Италия (съответно провинции Тирол и Южен Тирол). Наречени са така по долината, около която са групирани - Цилертал. Самата тя носи името си по река Цилер (56 км). Най-високият връх е Хохфайлер (3509 м), който италианците наричат Гран Пиластро.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

На север се спускат към долината на река Ин (град Инсбрук се намира в северозападния им ъгъл), на юг - към долината на река Риенца. Реките Зил и Изорко образуват западната им граница. Между тях е известният проход Бренер (1370 м), през който минава една от ключовите връзки между Австрия и Италия. Той отделя Цилерталските Алпи от Щубайските. На изток делът опира във Висок Тауерн чрез високия проход Бирнлюке (2665 м), където преминава само коларски път. Освен това делът се свързва с два други дяла на планината - Доломитовите Алпи на юг и Кицбюлските на север.[1]

Цилерталските Алпи представляват хребет, ориентиран от запад на изток, с дължина около 57 км. На север и юг се откланят множество хребети, от които четири са по-дълги. Най-впечатляващ е Тукският хребет в западната част, който сам по себе си има дължина колкото основното било. Повечето върхове се издигат значително над 3000 м, а седловините между тях се спускат до 2800 м. Има останки от последното заледяване - малки долинни ледници, които от австрийската страна са с обща площ 51 кв. км, а от италианската - 14 кв. км (изчисления за 90-те години на ХХ в.).

Масиви[редактиране | редактиране на кода]

Тукски Алпи - този хребет понякога се разглежда като отделен алпийски дял. Най-висок връх на хребета е Олперер, след който на север се намира проходът Туксерьох. Според австрийското разделение от него започват същинските Тукски Алпи, но те не достигат 3000 м (най-висок връх Лизумер Рекнер - 2886 м).

Цилерталско централно било (Zillertaler Hauptkamm) - то се дели на осем района в зависимост от най-високите върхове. Дължина - 50 км, тъй като започва от прохода Пфитшерьох.

Група Райхеншпице (Reichenspitzgruppe) на североизток. Носи името си по най-високия връх в тази част и прави връзка с Кицбюлските Алпи.

Група Пфундерер (Pfunderer Berge) на югозапад, между реките Риенца и Изарко. Включва три хребета.[2]

Хохфайлер
Хохфернершпице

Най-високи върхове[редактиране | редактиране на кода]

Най-високите върхове са:

Връх Височина (в м)
Хохфайлер 3 510
Гросер Мьозлер 3 486
Олперер 3 480
Хохфернершпице 3 463
Шрамахер 3 410
Турнеркамп 3 422
Грасер Льофлер 3 382
Фусщайн 3 380
Хоер Вайсцинт 3 371
Шварценщайн 3 370
Райхеншпице 3 305
Въжен мост над язовира Шлегайс

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Този дял на Алпите е бил практически неизвестен до средата на ХІХ в., но днес е много популярен - както сред алпинистите, така и сред скиорите. Има няколко високопланински пътеки (които се преминават само от добре подготвени туристи) - например Alta Via di Fundres.[3] Оттук минава и една екстравагантна пътека, свързваща Мюнхен и Венеция. По северните склонове на Хохфайлер до селото Гинцлиг е създаден Високоалпийският природен парк Цилерталски Алпи, в който се изреждат всички планински природни пояси.[4] Едно от най-популярните места в планината е въженият мост над язовира Шлегайс (в района на връх Олперер), който минава на повече от 200 м. над водата и предлага спиръща дъха гледка.[5] Той е част от друга високопланинска пътека - Берлинската.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]