Цилиндричен печат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асирийски цилиндричен печат от варовик и негов съвременен гипсов отпечатък, съдържащ мотив от поклонение на бог Шамаш; Лувър

Цилиндричен печат е малък (2 – 3 cm) цилиндър, издълбан от камък, с надлъжен аксиален отвор, който се е използвал в Древния свят като удостоверение за личността на автора на документа или на свидетеля на неговото подписване. По околната повърхност на цилиндъра се нанасяла уникална гравировка, като правило, съдържаща религиозен сюжет. Най-голямо разпространение цилиндричните печати получават в Месопотамия, където, като се започне от шумерския период, такъв печат е бил най-важен атрибут на много хора, които винаги го носели със себе си.

Начини на изработка[редактиране | редактиране на кода]

Опитни майстори са изработвали цилиндричните печати обикновено от твърд камък. Известни са цилиндрични печати от аметист, хематит, стеатит, варовик, обсидиан, нефрит, карнеол, халцедон и други природни минерали. Най-престижен материал за изработване на печати сред обикновените граждани в Месопотамия се смятал лазуритът, а царските печати е можело да са направени от полускъпоценни камъни. В Древен Египет цилиндричните печати се изработвали също от стъкло и фаянс.

Отпечатък на цилиндричен олмекски печат. Около 650 г. пр.н.е.

Повечето цилиндрични печати са се правели по такъв начин, че след претъркалянето им по мек материал (например, по мокра глина) се получава изпъкнало изображение. Рисунките и орнаментите на самия печат при това се правели вдлъбнати. Обаче, някои цилиндрични печати, предназначени основно за други писмени материали, се изработвали изпъкнали и са използвани, например, за нанасяне на боя върху документ от пергамент, папирус и др.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Райони на разпространение и находки на цилиндрични печати:

Подавляващото количество такива печати са открити именно в Месопотамия във връзка с това, че суровата глина, използвана там като писмен материал, е била най-приспособена за използване на цилиндрични печати.

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Отпечатъци на цилиндрични печати са открити на разнообразни повърхности, най-често на глинени таблички, а също върху облекло, амулети и най-различни други писмени материали. Често цилиндричните печати са прекарвани по парчета глина, с които са запечатвани врати, съдове и др. за потвърждаване неприкосновеността на складове и запаси. Понякога цилиндричните печати са имали много широко разпространение, а в други периоди са използвани само от царя, неговите най-близки приближени и писарите.

Цилиндричните печати в Месопотамия[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямо разпространение и приложение цилиндричните печати получават в Месопотамия, където са неотменно звено от документооборота. В културите от този регион било прието сделките да се оформят на глинени таблички с участието на свидетели, като при това продавачът, купувачът и свидетелите се „подписвали“ със собствените си цилиндрични печати. Понякога сделка била удостоверявана от местен чиновник, който изпълнявал ролята на „нотариус“.

Ако гражданин загубел своя печат, било обичайно да се изпращат пратеници из различни части на града, които да викат на всяка улица, обявявайки, че еди кой си човек е загубил печата си и че този печат вече не е валиден.

Цилиндричният печат на човека след смъртта му обикновено бил поставян в гроба наред с тялото, заедно с негови други лични ценности.

Цилиндричните печати като исторически източник[редактиране | редактиране на кода]

Цилиндричните печати са важен източник за изучаване историята на държавите от Древния свят. Това е свързано с факта, че много такива печати, тъй като са направени от камък, добре са се запазили и съдържат много уникални сцени от религиозни обреди. С изучаването на изображенията от печатите се занимава науката сфрагистика.

Интересен факт[редактиране | редактиране на кода]

Царят на Акад Римуш е убит в резултат на заговор на знатни служители, които използвали печати като оръжие. По записи в Omina,[1] „великите“ го замеряли с цилиндрични каменни печати. Както се смята, тази уловка на заговорниците е била предизвикана от забраната около царя някой да не носи оръжие.[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Omina се наричат акадски записи, правени от древни пророци за природни явления преди важни събития в живота на страната.
  2. „История Древнего Востока. Зарождение древнейших классовых обществ и первые очаги рабовладельческой цивилизации“, Часть 1. Месопотамия / Под редакцией И. М. Дьяконова. – М.: Главная редакция восточной литературы издательства „Наука“, 1983. – 534 с. – 25 050 экз.
  3. British Museum notice WA 121544
  4. Crawford, Harriet. The Sumerian World. Routledge, 2013. ISBN 9781136219115. с. 622.
  5. Anthropology, University of Pennsylvania Museum of Archaeology and, Hansen, Donald P., Pittman, Holly. Treasures from the Royal Tombs of Ur. UPenn Museum of Archaeology, 1998. ISBN 9780924171550. с. 78.
  6. Cylinder Seal with a Nude Goddess. // Художествен музей Уолтърс.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Nijhowne J. D. Политика, религия и цилиндрические печати: исследование месопотамской символики во втором тысячелетии до нашей эры. – Oxford, England: Archeopress, 1999. – 126 с. – ISBN 0860549984.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]