Циментов клинкер
Циментовият клинкер е междинен продукт при производството на цимент. След добавянето на определено количество гипс към клинкера и съвместното им смилане се получава готовият цимент.
Клинкерът се получава чрез изпичането на ситносмляна суровина от варовик и глина или мергели при температура около 1450 °C, при което става частично стапяне на материалите. Така полученият клинкер представлява тъмни зърна с едрина до 80 мм.[1] За да се регулира (забави) свързването, се добавя гипс, като същевременно той оказва влияние и на някои други свойства на цимента. Смлян чист клинкер, без добавка на суров гипс, се свързва и втвърдява за 1 – 2 минути, като при това втвърденият материал е с влошени механични показатели.
Основните окиси, съдържащи се в клинкера, са свързани в следните минерали: трикалциев силикат (3CaO.SiO2, алит), двукалциев силикат (2CaO.SiO2, белит), трикалциев алуминат (3CaO.Al2O3), четирикалциев алумоферит (4CaO.Al2O3.Fe2O3, целит).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Даракчиев, Б; Славов, К.; Дончева, Л; Ангелов, С. Строителни материали, учебник за професионални гимназии, София, Техника, 2011.