Цирконий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за химичния елемент. За изкуствения диамант вижте фианит.

Цирконий
Цирконий – Сребристо-бял метал
Сребристо-бял метал
Спектрални линии на цирконий
ИтрийЦирконийНиобий
Ti

Zr

Hf
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Цирконий, Zr, 40
Група, период, блок 45d
Химическа серия преходен метал
Електронна конфигурация [Kr] 4d2 5s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 10, 2
CAS номер 7440-67-7
Свойства на атома
Атомна маса 91,224 u
Атомен радиус (изч.) 155 (206) pm
Ковалентен радиус 175±7 pm
Степен на окисление 4, 3, 2, 1, −2
Оксид ZrO2 и ZrO (амфотерни)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,33
Йонизационна енергия I: 640,1 kJ/mol
II: 1270 kJ/mol
III: 2218 kJ/mol
IV: 3313 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура шестоъгълна плътноопакована
Плътност 6520 kg/m3
Температура на топене 2128 K (1855 °C)
Температура на кипене 4650 K (4377 °C)
Моларен обем 14,011×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 14 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 591 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 2639 2891 3197 3575 4053 4678
Скорост на звука 3800 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет 278 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 2,4×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление 0,421 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост 5,7 W/(m·K)
Магнетизъм парамагнитен[1]
Модул на еластичност 88 GPa
Модул на срязване 33 GPa
Модул на свиваемост 91,1 GPa
Коефициент на Поасон 0,34
Твърдост по Моос 5
Твърдост по Викерс 820 – 1800 MPa
Твърдост по Бринел 638 – 1880 MPa
История
Откритие Мартин Клапрот (1789 г.)
Изолиране Йонс Берцелиус (1824 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
88Zr синт. 83,4 дни ε 88Y
γ
89Zr синт. 78,4 часа β+ 89Y
ε 89Y
γ
90Zr 51,45 % стабилен
91Zr 11,22 % стабилен
92Zr 17,15 % стабилен
93Zr радио 1,53×106 г. β- 93Nb
94Zr 17,38 % стабилен[б 1]
96Zr 2,8 % 2×1019 г. [2] β-β- 96Mo

Цирконият е химичен елемент със символ Zr и атомен номер 40. Той е блестящ сиво-бял преходен метал, подобен на титана. Използва се в производството на специални сплави поради високата си устойчивост на корозия. Не се среща в природата като метал, а се добива от минерала циркон, който може да се пречисти с хлор. За първи път е получен през 1824 г. от Йонс Берцелиус.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Физични[редактиране | редактиране на кода]

Химични[редактиране | редактиране на кода]

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Наличие в природата[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Биологични ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Смята се, че може да претърпи двоен бета-разпад (β-β-) с период на полуразпад – 1,1×1017 г. и продукт на разпад – 94Мо.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Zirconium“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.