Цола Драгойчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цола Драгойчева
български политик

Родена
Починала
26 май 1993 г. (94 г.)
Политика
Депутат XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Цола Нинчева Драгойчева (Соня) е български политик от Българската комунистическа партия. Участва във въоръжената нелегална дейност на БКП в началото на 20-те години на ХХ в., прекарва дълго време в затвора и в емиграция в Съветския съюз. След Втората световна война заема различни номенклатурни постове.

На 11 декември 1947 г. става първата жена министър в историята на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цола Драгойчева е родена в град Бяла Слатина на 18 август (30 август нов стил) 1898 г. Член е на Българската комунистическа партия от 1919 г. Завършва Висшия педагогически институт в София, след което става учителка. Заради участието си в Септемврийското въстание 1923 г. е осъдена на 15 години затвор и са ѝ отнети учителските права. След амнистията през 1924 г. е избрана за член на областните ръководства на Военната организация на БКП в Русе, Варна и Пловдив.

След атентата в църквата Света Неделя (1925 г.) Цола Драгойчева е осъдена на смърт по ЗЗД, но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като е бременна. През 1926 г. смъртната присъда е заменена с доживотен затвор, а през 1932 г. Драгойчева отново е амнистирана. В затвора се ражда синът ѝ, Чавдар Драгойчев, известен български хирург.

След освобождаването си от затвора Драгойчева заминава за СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва (1933–1935). Една година работи в Международния женски секретариат на Коминтерна. Завръща се в България през 1936, а през 1937 г. е избрана за член на Централния комитет на БРП(к), какъвто остава до 2 февруари 1990 г. От 1941 г. е член на Политбюро на Централния комитет на БРП(к). Участва в Съпротивителното движение – 1941–44 г.

Цола Драгойчева участва във въоръжената съпротива на БРП(к) и ОФ срещу участието на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. През август 1941 г. е арестувана и изпратена в концлагера Свети Никола, Асеновградско, където остава до декември същата година. В процеса срещу Централния комитет на БРП(к) (1942) е осъдена задочно на смърт по ЗЗД за втори път. Като организационен секретар на ЦК на БРП(к) през лятото на 1942 година оглавява, заедно с Кирил Драмалиев работата по изграждането на Отечествения фронт.[1]

След 9 септември 1944 г. заема редица постове – главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944–1948), председател на Българския народен женски съюз (1945–1950), министър на пощите, телеграфите и телефоните (1947–1957), председател на Националния комитет за защита на мира (1949–1952), председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1957–1977), а от 1977 г. – негов почетен председател и други. Член на ПБ на ЦК на БКП от 1966 г. Депутат в ХХVІ ОНС, VІ ВНС, ІІ-VII НС. Герой на социалистическия труд (1963). Герой на НРБ (1968).

Цола Драгойчева участва активно в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов, както и на много други т.нар. „врагове на народа“. Тя е привърженик на идеята България да стане 16-та република на СССР. На пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 4 ноември 1963 г., в качеството си на член на Централния комитет и председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба, заявява: „Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист, където ме изпрати Партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз“. [2]. В изкуството и културата си спечелва името на цензор. Близка с Йосиф Кобзон. През 1971 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Мемоарите ѝ са най-подробният официален източник преди 1989 г. за положението на българите във Вардарска Македония по време и след Втората световна война и са изразител на позициите на БКП по македонския въпрос. Въпреки това мемоарите ѝ са смятани за неверни и тенденциозни и са подложени на силна критика от страна на лидера на ВМРО Иван Михайлов.

През януари 2016 г. всички общински съветници на Бяла Слатина единодушно приемат решение, според което централният площад на града се преименува на „Цола Драгойчева“ „заради огромния ѝ принос в развитието на града“. [3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Младежта и Отечественият фронт. Речи на Цола Драгойчева“ (1944)
  • Повеля на дълга. Спомени и размисли“ (в три части; 1972 – 1979)
  • Българо-съветската дружба – двигателна сила за възход на НРБ“ (1976)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Иванов, Д. и М. Куманов. Първа българска република (1946–1989). Енциклопедия. Изд. Земя, С: 2011, ISBN 978-954-92646-2-3
  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 504.
  2. http://web.archive.org/20080405054510/www.geocities.com/decommunization/Articles/Hristov4.htm
  3. Нарекоха площад на Цола Драгойчева, vratzadnes.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

--- Министър на пощите, телеграфите и телефоните
(11 декември 1947 – 1 февруари 1957)
---