Цончо Родев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цончо Родев
Роден 9 юни 1926 г.
Починал 27 декември 2011 г. (85 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр роман
Награди „Д-р Иван Селимински” (1995)
„Добри Чинтулов” (1998)

Цончо Христов Родев е български писател. Автор е на исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и новели.

На 30 октомври 1958 г. става един от организаторите на секцията по подводен спорт към ЦК на ДОСО.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 юни 1926 г. в Провадия. Баща му Христо Ц. Родев (1880-1944) е адвокат, депутат в XXIII-тото Народно събрание. Убит е веднага след 9 септември 1944, а впоследствие е осъден на смърт от т.нар. Народен съд. Цончо Родев завършва основно образование в родния си град и гимназиално – във Варна, след което право в Софийския университет.

Като син на убит от Народния съд няма право да практикува юридическа професия и се отдава на литературна дейност. Създава редица исторически, фантастични и приключенски романи и повести за деца и юноши.

Почетен гражданин на Провадия и Сливен. Носител на наградата на община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов” (1998), на наградата за краеведческа дейност „Д-р Иван Селимински” (1995), на почетния знак „За граждански принос“ (2006).

С решение №12 от 22 октомври 1958 г. на ЦК на ДОСО подводният спорт се въвежда като учебно-спортна дисциплина и се създава секция по подводен спорт към ЦК на ДОСО. Учредителното събрание на секцията е проведено на 30 октомври 1958 г. За председател е избран инж. Димитър Рашев. Членове са Иван Джаков, д-р Димитър Доросиев, Михаил Бурдин, Цончо Родев, Александър Денков, Димитър Венов, Александър Бикс, Любен Стойнов, Милен Кънев.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романът "Изпитание"
  • 1966 - „Черният конник“ (приключенски роман)
  • 1966 - „Съкровището на Лизимах“ (сборник разкази и новели)
  • 1969 - „Изпитание“ (исторически роман)
  • 1975 - „Наричаха ме Желязната ръка“ (исторически роман)
  • 1971 - „Светослав Тертер“ (биографична повест)
  • 1971 - „Отгласи“ (сборник разкази)
  • 1972 - „Пещерата на призраците“ (новела)
  • 1975 - „Наричаха ме Желязната ръка“, II изд. (исторически роман)
  • 1976 - „Човекът без сянка“
  • 1978 - „Черният конник“, II изд. (приключенски роман)
  • 1981 - „Мечът на непримиримите“ (исторически роман)
  • 1983 - „Отмъстителят“ (сборник разкази)
  • 1985 - „Отвъд Синия праг“ (очерк)
  • 1980 - „Тътени“ (исторически роман)
  • 1986 - „Бурята“ (исторически роман)
  • 1986 - „Двама против ада“ (исторически роман)
  • 1994 - „Пиратът (С черен лъв на мачтата)“ (исторически роман)
  • 1994 - „Една торба ключове“ (Дванадесет разказа и новели по истински случаи за достойнството на българина)
  • 1998 - „И стана ден“(исторически роман)

За Цончо Родев[редактиране | редактиране на кода]

  • Соня Келеведжиева, „Цончо Родев - един живот за България“, ИК „Жажда“, 2000 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Георгиева, Агнес, Илия Кръстев. 50 години организирана леководолазна дейност в България. Доклад посветен на 50-годишнината на организираната леководолазна дейност в България. Представен на 15 ноември 2008 г. на тържествено събрание във Варна.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]