Црешево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Црешево
Црешево
— село —
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаГази Баба
Географска областЦърногория
Надм. височина332 m
Население1278 души (2002)
Пощенски код1040
МПС кодSK

Црешево или Черешово (на македонска литературна норма: Црешево) е село в община Гази Баба на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Църногория, североизточно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Црешево е село в Скопска каза на Османската империя. Църквата „Свети Спас“ е от 1850 година. В 1872 година в нея работи Евгений Попкузманов.[1] В 1854 година Дичо Зограф изписва иконостаса.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Черешово (Црешево) живеят 535 българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Черешево има 720 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Црешово като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Црешево има 1278 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 1263
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 12
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Црешево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 229.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 183.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-09 
  8. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51