Цървища
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Цървище.
| Цървища Καπνόφυτο | |
|---|---|
  Цървища  Цървища  Цървища | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Мървашко |
| Надм. височина | 802 m |
| Население | 273 души (2001) |
Цървища (на гръцки димотики: Καπνόφυτο, Капнофито, катаревуса: Καπνόφυτον, Капнофитон, до 1927 Τσερβίστα, Цервиста[1]) е село в Република Гърция, в дем Синтика, област Централна Македония, с 273 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Цървища е село в историко-географската област Мървашко. То е разположено в северното подножие на планината Шарлия (Врондос) на 13 километра североизточно от град Валовища (Сидирокастро) и на 4 километра югозападно от Крушево (Ахладохори) в долината на река Белица (Крусовитис). В землището на селото има много пещери.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е по изчезналото лично име Царьо, по народна етимология от църв, червей. Сравнимо е селищното име Цървище в Дупнишко, което вероятно е от същия произход.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано под името Червище с 205 джизие ханета (домакинства), рудари. Според документ от 1625 година Червище има 197 ханета.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Цървища (Tsërvischta) е посочено като село със 110 домакинства и 170 жители българи и 140 жители мюсюлмани.[4]
Според Стефан Веркович в 1889 година в Цървища има 63 български и 40 турски къщи.[5]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Цървища, на С.-И. от Валовища 3 часа, при полите на Лялята. Селянете живеят охолно. Ражда се твърде хубава пченица. В църквата и училището четат смесено; има 10-на ученика. Къщите са на брой 100.[6] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов, населението на Църквища („Македония. Етнография и статистика“) брои 350 българи, 240 турци, 50 власи и 30 цигани.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цървища има 440 българи екзархисти, 40 българи патрирашисти гъркомани и 90 власи. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 57 ученици.[8]
Митрополит Емилиан Мелнишки пише, че на 24 януари 1908 година осемчленна българска чета, начело със Стойо от Колешино, се сражава с османски части при Цървища. Турците залавят боеприпаси и документи.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Цървища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Селото е освободено от османска власт от Седма рилска дивизия през октомври 1912 година по време на Балканската война. През Междусъюзническата война през 1913 година, Цървища е опожарено от гръцката армия.[11] След войната попада в пределите на Гърция.
В 1924 година в селото са заселени гърци бежанци от Турция и селото брои 220 къщи със 70 българи, 130 гръцки колонисти и 20 власи. През 1925 година всички българи без две семейства се изселват в България - в Мелник и Мелнишко, в Коиловци и други.[12] В 1927 година името на селото е променено на Капнофитон.[13]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Цървища
Йоанис Панайотидис (1936 – 1991), гръцки политик, депутат от Нова демокрация
Борис Петров Бардушев (1920 – 1944), български партизанин[14]- Стоян Воденичаров (1875 – 1925), български политик, кмет на селото и деец на ВМРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Πανδέκτης - Μετονομασίες
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 214.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134-135.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 103. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 852 - 853.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014. Οκταμελής βουλγαρική συμμορία, υπό την αρχηγίαν του εκ Κολεσόβου Στόγιου, συνεπλάκη μετά του στρατού παρά το χωρίον Τσερβίστα της υποδιοικήσεως Δεμίρ Ισσάρ, κατεσχέθησαν πολλά πολεμοφόδια και έγγραφα επιλήψιμα.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 28.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Списък на убити партизани
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „