Църква на Крит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Църква на Крит
Εκκλησία της Κρήτης
Catedral (Heraclion).jpg
катедралата „Свети Мина“ в Ираклио
Информация
Произлязла от Вселенска патриаршия
Основана 1965 г.
Статут полуавтономна
Предстоятел Ириней
Ранг архиепископ
Обред византийски
Календар грегориански
Богослужебен език катаревуса гръцки
Седалище Ираклио
Диоцез Крит, Гърция
Сайт www.iak.gr

Църквата на Крит, понякога Критска църква или Критска архиепископия (на гръцки: Εκκλησία της Κρήτης), e полуавтономна църква православна, под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, с диоцез на гръцкия остров Крит.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Свети Тит“ в Ираклио

В 325 година е основана Гортинската митрополия в Гортина - столицата на римската провинция, първоначално под почетния примат на Солунската митрополия. В 535 година епархията става архиепископия, подчинена на Римската патриаршия, а в 733 минава на подчинение на Константинополската. В III век митрополията има 9 епископии, които нарастват до 11 в VIII век. Епископиите са закрити с арабското завоевание на острова в 826 година. Когато Източната Римска империя си връща острова в 961 - епископиите са възстановени, а седалището е преместено от разрушения Гортина в Ираклио, който в 325 година е център на епископия, и чието арабско име е елинизирано на Хандакс. През този период постепенно името Критска митрополия измества старото Гортинска. В 1206 година островът е окупиран от Генуезката, а в 1211 година - от Венецианската република, която го задържа до XVII век.[1] Венецианците заменят всички православни диоцези на острова с католически, макар понякога православен епископ да е допускан до някоя от епархиите.[2] Османците завладяват Ханя на 22 август 1645, Ретимно - на 13 ноември 1646 и накрая Кандия (венецианския вариант на Хандакс) на 27 септември 1669 година.[1] В 1646 година османците възстановяват 11 православни епископии, намалени до 7 в 1831 година.[2] От 9 декември 1898 година Крит е автономна област в империята.[1] На 14 октомври 1900 година критското правителство постига съгласие с Патриаршията за даване на полуавтономен статут на църквата на острова, като нейният митрополит се избира от патриарха от списък от три имена, предложени от политическата власт на острова.[2] На 1 декември 1913 година островът е присъединен към Гърция.[1] На 25 септември 1962 година седемте епископии на Крит са повишени в митрополии, а в 2001 година е добавена нова осма. На 28 февруари 1967 година църквата става архиепископия.[2]

Епархии[редактиране | редактиране на кода]

Име Име на гръцки Архиерей Център
Критска архиепископия Αρχιεπισκοπή Κρήτης архиепископ Ириней (2006-) Ираклио
Аркалохорска, Кастелска и Вианска митрополия Μητρόπολη Αρκαλοχωρίου, Καστελλίου και Βιάννου митрополит Андрей (2001-) Аркалохори
Гортинска и Аркадска митрополия Μητρόπολη Γορτύνης και Αρκαδίας митрополит Макарий (2005-) Мойрес
Йерапитненска и Ситийска митрополия Μητρόπολη Ιεραπύτνης και Σητείας митрополит Евгений (1994-) Йерапетра
Кидонийска и Апокоронска митрополия Μητρόπολη Κυδωνίας και Αποκορώνου митрополит Дамаскин (2006-) Ханя
Кисамска и Селинска митрополия Μητρόπολη Κισάμου και Σελίνου митрополит Амфилохий (2005-) Кисамос
Ламбийска, Сивритска и Сфакийска митрополия Μητρόπολη Λάμπης, Συβρίτου και Σφακίων митрополит Ириней (1990-) Спили
Петренска и Херсонисийска митрополия Μητρόπολη Πέτρας και Χερρονήσου митрополит Нектарий (1990-) Неаполи
Ретимноска и Авлопотамска митрополия Μητρόπολη Ρεθύμνης και Αυλοποτάμου митрополит Евгений (2010-) Ретимно

Архидиоцез[редактиране | редактиране на кода]

Свети Тит“ в Гортина

Обхвата на диоцеза на архиепископията се променя многократно. На 24 ноември 1831 година е закрита Кнососката епископия и е реинтегрирана в диоцеза на Критската митрополия. През юли 1845 година същото става и с Ламбийската епископия. Тя обаче е възстановена на 22 май 1863 година. През август 1900 година е закрита Херсонисийската епископия и територията ѝ е присъединена към митрополията. на 20 декември 1900 година северната част на Гортина е придадена към Аркадската епископия (по-късно Гортинска и Аркадска). На 20 януари 2001 година на територия на архидиоцеза е създадена новата Аркалохорска митрополия, а на 15 март 2001 година нови територии са придадени на Гортинската и Петренската митрополия.[2]

Архидиоцезът граничи с Критско море на север, Петренската и Аркалохорската митрополия на изток, Аркалохорската и Гортинската на юг и Ретимоската на юг. В архидиоцеза попада и остров Диа.[2]

Йерарси[редактиране | редактиране на кода]

Критски митрополити (до 28 февруари 1967)
Име Име Управление Забележка Години
Максим Μάξιμος 19 май 1786 - 4 май 1800 †  ? - 1800
Герасим IV Γεράσιμος Δ΄ 25 май 1800 - 24 юни 1821 † екзекутиран от османците  ? - 1821[2]
Методий Μεθόδιος 1823 не приема избора и той е отменен[3]
Калиник III Καλλίνικος Γ΄ март 1823 - 24 август 1830 †  ? - 1830[2]
Мелетий Μελέτιος Α΄ 28 януари 1831 - 20 юли 1839 † от ситийски т. е. 1801 - 1839[2]
Порфирий Πορφύριος август 1839 - 9 септември 1839 от митилински м., подал оставка, 9 февруари 1852 †  ? - 1852[2]
Калиник IV Καλλίνικος Δ΄ септември 1839 - 12 февруари 1842 от месемврийски м., подал оставка  ? - ≥1844[2]
Калиник V Καλλίνικος Ε΄ 1 март 1842 - 1 декември 1843 по-рано родоски м., подал оставка, 7 април 1845 †  ? - 1845[3]
Хрисант Χρύσανθος декември 1843 - 24 август 1850 по-рано смирненски м., в пловдивски м.  ? - 1869[3]
Софроний Σωφρόνιος Α΄ 24 август 1850 - 14 декември 1850 от еноски м., подал оставка, по-късно еноски м.  ? - 1855[3]
Дионисий I Διονύσιος Α΄ 17 декември 1850 - 28 август 1856 от преславски е., в босненски м.  ? - 1860[3]
Йоаникий Ιωαννίκιος 28 август 1856 - 16 юли 1858 † по-рано янински м.  ? - 1858[3]
Дионисий II Διονύσιος Β΄ 27 юли 1858 - 16 ноември 1868 в димотишки м. 1820 - 1891[3]
Мелетий II Μελέτιος Β΄ 16 ноември 1868 - 23 ноември 1874 от димотишки м., в димотишки м. 1817 - 1882[3]
Софроний ΙΙ Σωφρόνιος Β΄ 23 ноември 1874 - 9 юни 1877 от димотишки м., в димотишки м.  ? - 1890[3]
Мелетий II Μελέτιος Β΄ 9 юни 1877 - 13 август 1882 † от димотишки м. 1817 - 1882[3]
Тимотей Ι Τιμόθεος Α΄ 19 септември 1882 - 18 февруари 1897 † от херсонисийски е. 1841 - 1897[3]
Евмений II Ευμένιος Β΄ 12 май 1898 - 1 април 1920 † от ламбийски е. 1850 - 1920[3]
Тит II Τίτος Β΄ 22 февруари 1922 - 25 април 1933 † от петренски е. 1859 - 1933[3]
Тимотей Τιμόθεος Β΄ 22 юли 1933 - 3 януари 1941 от ретимноски е., уволнен, август 1941 † 1876 - 1941[3]
Василий Βασίλειος Ε΄ 8 април 1941 - януари 1950 † от аркадски е., заточен в Атина от 26 март 1942 до февруари 1945 1872 - 1950[3]
Критски архиепископи (от 28 февруари 1967)
Име Име Управление Забележка Години
Евгений Ευγένιος 23 май 1950 - 7 февруари 1978 † от аркадски е., повишен в архиепископ на 28 февруари 1967 1912 - 1978[3]
Тимотей III Τιμόθεος Γ΄ 10 март 1978 - 26 юли 2006 † от гортински м. 1915 - 2006[3]
Ириней Ειρηναίος 30 август 2006 - от кидонийски м. 1933 - [3]

Кнососка епархия[редактиране | редактиране на кода]

Кносос е вторият по важност град на острова по византийско време. В 325 година той става епископия, подчинена на Гортинската митрополия. Ликвидирана от арабите, епископията е възстановена след византийското отвоюване на острова. В XIII век венецианците отново я ликвидират, за да бъде възстановена в XVII век след османското завоевание. В 1823 година епископията е закрита неофициално, а на 24 ноември 1831 година и официално, като е анексирана към Критската митрополия. Седалището е в Агиос Мирон.[3]

Кнососки епископи
Име Име Управление Забележка Години
Герасим II Γεράσιμος декември 1782 - 4 април 1819 †  ? - 1819[4]
Неофит Νεόφυτος 1 май 1819 - 24 юни 1821 † екзекутиран от османците  ? - 1821[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 120. Посетен на 2014-09-22.
  2. а б в г д е ж з и к л Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 121. Посетен на 2014-09-22.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 122. Посетен на 2014-09-22.
  4. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 123. Посетен на 2014-09-22.