Църква на Крит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Църква на Крит
Εκκλησία της Κρήτης
Catedral (Heraclion).jpg
катедралата „Свети Мина“ в Ираклио
Информация
Произлязла отВселенска патриаршия
Основана1965 г.
Статутполуавтономна
ПредстоятелИриней
Рангархиепископ
Обредвизантийски
Календаргрегориански
Богослужебен езиккатаревуса гръцки
СедалищеИраклио
ДиоцезКрит, Гърция
Сайтwww.iak.gr

Критската архиепископия – Църква на Крит (на гръцки: Ιερά Αρχιεπισκοπή Κρήτης - Εκκλησία Κρήτης), e полуавтономна църква православна, под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, с диоцез на гръцкия остров Крит.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Свети Тит“ в Ираклио

В 325 година е основана Гортинската митрополия в Гортина - столицата на римската провинция, първоначално под почетния примат на Солунската митрополия. В 535 година епархията става архиепископия, подчинена на Римската патриаршия, а в 733 минава на подчинение на Константинополската. В III век митрополията има 9 епископии, които нарастват до 11 в VIII век. Епископиите са закрити с арабското завоевание на острова в 826 година. Когато Източната Римска империя си връща острова в 961 - епископиите са възстановени, а седалището е преместено от разрушения Гортина в Ираклио, който в 325 година е център на епископия, и чието арабско име е елинизирано на Хандакс. През този период постепенно името Критска митрополия измества старото Гортинска. В 1206 година островът е окупиран от Генуезката, а в 1211 година - от Венецианската република, която го задържа до XVII век.[1] Венецианците заменят всички православни диоцези на острова с католически, макар понякога православен епископ да е допускан до някоя от епархиите.[2] Османците завладяват Ханя на 22 август 1645, Ретимно – на 13 ноември 1646 и накрая Кандия (венецианския вариант на Хандакс) на 27 септември 1669 година.[1] В 1646 година османците възстановяват 11 православни епископии, намалени до 7 в 1831 година.[2] От 9 декември 1898 година Крит е автономна област в империята.[1] На 14 октомври 1900 година критското правителство постига съгласие с Патриаршията за даване на полуавтономен статут на църквата на острова, като нейният митрополит се избира от патриарха от списък от три имена, предложени от политическата власт на острова.[2] На 1 декември 1913 година островът е присъединен към Гърция.[1] На 25 септември 1962 година седемте епископии на Крит са повишени в митрополии, а в 2001 година е добавена нова осма. На 28 февруари 1967 година църквата става архиепископия.[2]

Епархии[редактиране | редактиране на кода]

Име Име на гръцки Архиерей Център
Критска архиепископия Αρχιεπισκοπή Κρήτης архиепископ Ириней (2006-) Ираклио
Аркалохорска, Кастелска и Вианска митрополия Μητρόπολη Αρκαλοχωρίου, Καστελλίου και Βιάννου митрополит Андрей (2001-) Аркалохори
Гортинска и Аркадска митрополия Μητρόπολη Γορτύνης και Αρκαδίας митрополит Макарий (2005-) Мойрес
Йерапитненска и Ситийска митрополия Μητρόπολη Ιεραπύτνης και Σητείας митрополит Евгений (1994-) Йерапетра
Кидонийска и Апокоронска митрополия Μητρόπολη Κυδωνίας και Αποκορώνου митрополит Дамаскин (2006-) Ханя
Кисамоска и Селинска митрополия Μητρόπολη Κισάμου και Σελίνου митрополит Амфилохий (2005-) Кисамос
Ламбийска, Сивритска и Сфакийска митрополия Μητρόπολη Λάμπης, Συβρίτου και Σφακίων митрополит Ириней (1990-) Спили
Петренска и Херсонисийска митрополия Μητρόπολη Πέτρας και Χερρονήσου митрополит Нектарий (1990-) Неаполи
Ретимноска и Авлопотамска митрополия Μητρόπολη Ρεθύμνης και Αυλοποτάμου митрополит Евгений (2010-) Ретимно

Архидиоцез[редактиране | редактиране на кода]

Свети Тит“ в Гортина

Обхвата на диоцеза на архиепископията се променя многократно. На 24 ноември 1831 година е закрита Кнососката епископия и е реинтегрирана в диоцеза на Критската митрополия. През юли 1845 година същото става и с Ламбийската епископия. Тя обаче е възстановена на 22 май 1863 година. През август 1900 година е закрита Херсонисийската епископия и територията ѝ е присъединена към митрополията. на 20 декември 1900 година северната част на Гортина е придадена към Аркадската епископия (по-късно Гортинска и Аркадска). На 20 януари 2001 година на територия на архидиоцеза е създадена новата Аркалохорска митрополия, а на 15 март 2001 година нови територии са придадени на Гортинската и Петренската митрополия.[2]

Архидиоцезът граничи с Критско море на север, Петренската и Аркалохорската митрополия на изток, Аркалохорската и Гортинската на юг и Ретимоската на юг. В архидиоцеза попада и остров Диа.[2]

Йерарси[редактиране | редактиране на кода]

Критски митрополити (до 28 февруари 1967)
Име Име Управление Забележка Години
Захарий Ζαχαρίας юли 1769 - май 1786 от литийски и рендински е.[3][4]
Максим Μάξιμος 19 май 1786 – 4 май 1800 † ? – 1800
Герасим IV Γεράσιμος Δ΄ 25 май 1800 – 24 юни 1821 † екзекутиран от османците ? – 1821[2]
Методий Μεθόδιος 1823 не приема избора и той е отменен[5]
Калиник III Καλλίνικος Γ΄ март 1823 – 24 август 1830 † ? – 1830[2]
Мелетий Μελέτιος Α΄ 28 януари 1831 - 20 юли 1839 † от ситийски т.е. 1801 – 1839[2]
Порфирий Πορφύριος август 1839 - 9 септември 1839 от митилински м., подал оставка, 9 февруари 1852 † ? – 1852[2]
Калиник IV Καλλίνικος Δ΄ септември 1839 - 12 февруари 1842 от месемврийски м., подал оставка ? – ≥1844[2]
Калиник V Καλλίνικος Ε΄ 1 март 1842 - 1 декември 1843 по-рано родоски м., подал оставка, 7 април 1845 † ? – 1845[5]
Хрисант Χρύσανθος декември 1843 - 24 август 1850 по-рано смирненски м., в пловдивски м. ? – 1869[5]
Софроний Σωφρόνιος Α΄ 24 август 1850 - 14 декември 1850 от еноски м., подал оставка, по-късно еноски м. 1789 – 1855[5]
Дионисий I Διονύσιος Α΄ 17 декември 1850 - 28 август 1856 от преславски е., в босненски м. ? – 1860[5]
Йоаникий Ιωαννίκιος 28 август 1856 - 16 юли 1858 † по-рано янински м. ? – 1858[5]
Дионисий II Διονύσιος Β΄ 27 юли 1858 - 16 ноември 1868 в димотишки м. 1820 – 1891[5]
Мелетий II Μελέτιος Β΄ 16 ноември 1868 - 23 ноември 1874 от димотишки м., в димотишки м. 1817 – 1882[5]
Софроний ΙΙ Σωφρόνιος Β΄ 23 ноември 1874 - 9 юни 1877 от димотишки м., в димотишки м. ? – 1890[5]
Мелетий II Μελέτιος Β΄ 9 юни 1877 - 13 август 1882 † от димотишки м. 1817 – 1882[5]
Тимотей Ι Τιμόθεος Α΄ 19 септември 1882 - 18 февруари 1897 † от херсонисийски е. 1841 – 1897[5]
Евмений II Ευμένιος Β΄ 12 май 1898 - 1 април 1920 † от ламбийски е. 1850 – 1920[5]
Тит II Τίτος Β΄ 22 февруари 1922 - 25 април 1933 † от петренски е. 1859 – 1933[5]
Тимотей Τιμόθεος Β΄ 22 юли 1933 - 3 януари 1941 от ретимноски е., уволнен, август 1941 † 1876 – 1941[5]
Василий Βασίλειος Ε΄ 8 април 1941 - януари 1950 † от аркадски е., заточен в Атина от 26 март 1942 до февруари 1945 1872 – 1950[5]
Критски архиепископи (от 28 февруари 1967)
Име Име Управление Забележка Години
Евгений Ευγένιος 23 май 1950 - 7 февруари 1978 † от аркадски е., повишен в архиепископ на 28 февруари 1967 1912 – 1978[5]
Тимотей III Τιμόθεος Γ΄ 10 март 1978 - 26 юли 2006 † от гортински м. 1915 – 2006[5]
Ириней Ειρηναίος 30 август 2006 - от кидонийски м. 1933 – [5]

Кнососка епархия[редактиране | редактиране на кода]

Кносос е вторият по важност град на острова по византийско време. В 325 година той става епископия, подчинена на Гортинската митрополия. Ликвидирана от арабите, епископията е възстановена след византийското отвоюване на острова. В XIII век венецианците отново я ликвидират, за да бъде възстановена в XVII век след османското завоевание. В 1823 година епископията е закрита неофициално, а на 24 ноември 1831 година и официално, като е анексирана към Критската митрополия. Седалището е в Агиос Мирон.[5]

Кнососки епископи
Име Име Управление Забележка Години
Герасим II Γεράσιμος декември 1782 – 4 април 1819 † ? – 1819[6]
Неофит Νεόφυτος 1 май 1819 – 24 юни 1821 † екзекутиран от османците ? – 1821[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 120. Посетен на 22 септември 2014.
  2. а б в г д е ж з и к л Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 121. Посетен на 22 септември 2014.
  3. Κατάλογος Προκαθήμενων Κρήτης. // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 7 януари 2018.
  4. Κατάλογος Αρχιεπισκόπων. // Ιερά Αρχιεπισκοπή Κρήτης - Εκκλησία Κρήτης. Посетен на 7 януари 2018.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 122. Посетен на 22 септември 2014.
  6. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 123. Посетен на 22 септември 2014.