Църквището (светилище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Църквището (светилище)
Мегалитното светилище Църквище край село Господинци
Мегалитното светилище Църквище край село Господинци
Местоположение
Bulgaria Blagoevgrad Province relief location map.jpg
41.6544° с. ш. 23.7413° и. д.
Църквището (светилище)
Местоположение в България Област Благоевград
Страна Флаг на България България
Област Благоеград Област Благоевград
Археология
Вид Мегалитно светилище
Период XII-X век пр. Хр. – I – III век сл. Хр.
Епоха Бронзова епоха/Античност

Мегалитното светилище Църквището е разположено на единственото доминиращо възвишение по долината на река Места край село Господинци (Област Благоевград). От изток то е притиснато от западните склонове на рида Дъбраш, а от запад от склоновете на Пирин планина. Видимостта му е само на юг към Гоцеделчевската котловина.[1][2][3]

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Светилището е регистрирано в края на 1970-те години от полския археолог Мечислав Домарадски. В този период Домарадски е научен ръководител на археологическа експедиция изследваща култовите обекти разположени по поречията на Струма и Места, той формулира и обособява проблемите на „светите места” в Древна Тракия. В рамките на „Национална комплексна научноизследователска програма „Родопи” в периода 1974 до 1979 г. са регистрирани общо 186 археологически обекта от различни епохи по билото на западните и южните склонове на Дъбраш. Информацията, събрана по време на теренните обхождания на „Експедиция Места”, е допълвана чрез сондажни проучвания на избрани обекти сред които и тези в местностите Градището и Църквището край село Господинци.[4][5]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

На самия връх се извисяват големи мегалитни късове, където в най-високата точка защитена от крепостен зид са регистрирани обработени каменни късове които са били съставната част на тракийското светилище. При върха непосредствено пред дупка оформена в монолитните скали се наблюдават две полегати гладко издълбани "ложи" за жертвоприношения и вкопан в скалите улей "водещ" от изток към запад. От дясната страна на реката до мястото на светилището е водел древен път останките на който могат да бъдат видени и днес.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Регистрационен картон в АКБ №1910065, обект 001, автор Борис Цветков
  2. Дремсизова- Нелчинова, Ц. Археологически паметници в Благоевградски окръг. София, 1987
  3. wikimapia.org - Градище-църквище
  4. Домарадски и колектив 1999: М. Домарадски и колектив. Паметници на тракийската култура по горното течение на река Места. Разкопки и проучвания, 26, 1999.
  5. Домарадски и колектив 1990a: М. Домарадски, С. Александров, А. Божкова, Ал. Го-цев, А. Киряков, К. Кисьов, М. Тонкова, Т. Шалганова. Списък на непубликуваните тракийски обекти и библиография на тракийската археология от Родопите и горните поречия на Марица, Места и Струма. – Тракийската култура в Родопите и горните поречия на Марица, Места и Струма. Смолян, 1990, 99-128.
  6. Теренно обхождане на Б. Цветков през 1980 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония