Църковен вестник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Църковен вестник“
Crkoven vesnik, naslovna strana.JPG
Година XVIII, брой 28, събота 14 юли 1917 г.
Информация
Начало 7 април 1900 г.
Издател Синодално издателство на БПЦ-БП
Главен редактор Александра Карамихалева
Език български
Политически православен
Седалище
на управление
гр. София, ул. Оборище №4
Сайт Църковен вестник

„Църковен вестник“ е официалният печатен орган на Българската православна църква, който излиза без прекъсване от 1900 г. до днес. Основан е с решение на Светия синод на БПЦ от 5 февруари 1900 г.[1]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

В протокол №2 от заседанието на Светия синод на БПЦ от 5 февруари 1900 г е записано:

Предвид, че отдавна се усеща належащата нужда от един Синодален орган, който без да носи какъвто и да било политически партизански характер, зорко да бди за интересите на Св. Българска църква, както и да разпространява между духовенството и благочестивото население здрави и полезни познания от религиозен и нравствено-религиозен характер, Св. Синод реши да основе такъв и редакцията му да повери на Д. Мишев, нинешний главен секретар на Св. Българска екзархия, познат по своето усердно служение на Църквата и по своето вещо перо и здрави начала... При това реши се да се уведоми последний и да се прикани, ако би че приеме, с предварителното разрешение на Негово Блаженство, да дойде тук, за да се обмисли върху програмата на вестника и всички други въпроси по материалната му страна, както и да се определят условията на неговото служение.

На заседание на Св. Синод от 17 февруари 1900 г. (Протокол № 10) за разискани и решени следните въпроси: програмата на бъдещия вестник - „Църквата и нейните интереси в най-широк смисъл; благочестието и добрите нрави на паството ѝ; разсяване полезни знания от религиозен и нравствено-религиозен характер" и др. Освен седмичен вестник да се издава и четиримесечно приложение („Библиотека"), което да „обема статии със съдържание по българската църковна история и църковна археология, по богословските предмети, проповеди, църковни разкази" и пр. Редактирането на вестника да се възложи на Д. Мишев за период от 4 години, като му се требва годишно възнаграждение в размер на 7200 лв. Бъдещият синодален орган да се нарича „Църковен вестник" и първият му брой да излезе в началото на месец април 1900 г. Първоначалният тираж на вестника да бъде 2500 екземпляра, които ще се разпространяват чрез абонамент". Гласувана била и годишна сума, която трябвало да се изплаща като хонорар на външни сътрудници.

Издаване[редактиране | редактиране на кода]

На 7 април 1900 г. излиза първият брой на „Църковен вестник", отпечатан в печатницата на Хр. Г. Бъчеваров в София. На първата му страница е публикувана уводна статия под заглавие „Наместо програма", в която подробно се разглежда целта на синодалния орган. Тази платформа, макар и формулирана преди повече от един век, е актуална и до днес.

Освен в печатницата на Бъчеваров вестникът бил печатан и в различни други печатници: на Ив. Говедаров, Ст. Атанасов, Г. А. Ножаров, „Балкан", „Ден", „Гражданин", Гр. Т. Паспалсв, „Гутенберг", „Нов живот", С. М. Стайков, „Право", Военно-издателски фонд, „Франклин", П. Глушков, „Добруджа", Т. Т. Драгиев, Синодална и Книпеграф в София; „Зора" във Варна и Вл. Пършоров във Враца"; и други.

„Църковен вестник" бил разпространяван в страната чрез абонамент. В столицата имало ръчна продажба на три места: първото - срещу царския дворец (дн. Национална художествена галерия) у г-н А. Иванов, а останалите две - на ул. „Търговска (дн. „Екзарх Йосиф I") у г-н Славчо Цветанов и срещу хотел „Паханов" у г-н Панчо Глушев.

В продължение вече на повече от един век „Църковен вестник" достойно изпълнява ролята си на официален печатен орган на Българската православна църква, въпреки преживените четири войни (Балканска, Междусъюзническа, Първа и Втора световна), многобройните кризи (икономически и политически), различните политически режими (в това число и атеистически).

Съгласно Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия, в "Църковен вестник" се публикуват всички важни решения за БПЦ.[2]

Главни редактори[редактиране | редактиране на кода]

Главни редактори на вестника са:[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ст. н.с. д-р Христо Темелски. Църковен вестник – печатният орган на Българската православна църква. // Официален сайт на БПЦ, 11.10.2013. Посетен на 26.10.2016.
  2. Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия. // Приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г., в Рилската света обител. Официален сайт на БПЦ. Посетен на 27.10.2016.