Църковен вестник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Църковен вестник“
Crkoven vesnik, naslovna strana.JPG
Година XVIII, брой 28, събота 14 юли 1917 г.
Информация
Начало 7 април 1900 г.
Издател Синодално издателство на БПЦ-БП
Главен редактор Александра Карамихалева
Език български
Политически православен
Седалище
на управление
гр. София, ул. Оборище №4
Сайт Църковен вестник

„Църковен вестник“ е официалният печатен орган на Българската православна църква, който излиза без прекъсване от 1900 г. до днес. Основан е с решение на Светия синод на БПЦ от 5 февруари 1900 г.[1]

Обикновено в „Църковен вестник“ фигурират рубрики, характерни за всеки един брой, като „Църковно-обществена летопис“, в която се описват значими обществени (църковни и светски) събития, „Мнения и отзиви“ на духовни и светски личности (най-често на религоизна тематика), „Синодни разпоредби“, „Обяви“ и т.н.

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

В протокол №2 от заседанието на Светия синод на БПЦ от 5 февруари 1900 г. е записано:

Предвид, че отдавна се усеща належащата нужда от един Синодален орган, който без да носи какъвто и да било политически партизански характер, зорко да бди за интересите на Св. Българска църква, както и да разпространява между духовенството и благочестивото население здрави и полезни познания от религиозен и нравствено-религиозен характер, Св. Синод реши да основе такъв и редакцията му да повери на Д. Мишев, нинешний главен секретар на Св. Българска екзархия, познат по своето усердно служение на Църквата и по своето вещо перо и здрави начала... При това реши се да се уведоми последний и да се прикани, ако би че приеме, с предварителното разрешение на Негово Блаженство, да дойде тук, за да се обмисли върху програмата на вестника и всички други въпроси по материалната му страна, както и да се определят условията на неговото служение.

На заседание на Св. Синод от 17 февруари 1900 г. (Протокол № 10) за разискани и решени следните въпроси: програмата на бъдещия вестник – „Църквата и нейните интереси в най-широк смисъл; благочестието и добрите нрави на паството ѝ; разсяване полезни знания от религиозен и нравствено-религиозен характер" и др. Освен седмичен вестник да се издава и четиримесечно приложение („Библиотека"), което да „обема статии със съдържание по българската църковна история и църковна археология, по богословските предмети, проповеди, църковни разкази" и пр. Редактирането на вестника да се възложи на Д. Мишев за период от 4 години, като му се требва годишно възнаграждение в размер на 7200 лв. Бъдещият синодален орган да се нарича „Църковен вестник" и първият му брой да излезе в началото на месец април 1900 г. Първоначалният тираж на вестника да бъде 2500 екземпляра, които ще се разпространяват чрез абонамент". Гласувана била и годишна сума, която трябвало да се изплаща като хонорар на външни сътрудници.

Издаване[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на издателя Димитър Мишев от Борис Митов, 1925 г.

На 7 април 1900 г. излиза първият брой на „Църковен вестник", отпечатан в печатницата на Хр. Г. Бъчеваров в София. На първата му страница е публикувана уводна статия под заглавие „Наместо програма", в която подробно се разглежда целта на синодалния орган. Тази платформа, макар и формулирана преди повече от един век, е актуална и до днес.

Освен в печатницата на Бъчеваров вестникът бил печатан и в различни други печатници: на Ив. Говедаров, Ст. Атанасов, Г. А. Ножаров, „Балкан", „Ден", „Гражданин", Гр. Т. Паспалсв, „Гутенберг", „Нов живот", С. М. Стайков, „Право", Военно-издателски фонд, „Франклин", П. Глушков, „Добруджа", Т. Т. Драгиев, Синодална и Книпеграф в София; „Зора" във Варна и Вл. Пършоров във Враца; и други.

„Църковен вестник" бил разпространяван в страната чрез абонамент. В столицата имало ръчна продажба на три места: първото – срещу царския дворец (дн. Национална художествена галерия) у г-н А. Иванов, а останалите две – на ул. „Търговска (дн. „Екзарх Йосиф I") у г-н Славчо Цветанов и срещу хотел „Паханов" у г-н Панчо Глушев.

В продължение вече на повече от един век „Църковен вестник" достойно изпълнява ролята си на официален печатен орган на Българската православна църква, въпреки преживените четири войни (Балканска, Междусъюзническа, Първа и Втора световна), многобройните кризи (икономически и политически), различните политически режими (в това число и атеистически).

По време на най-тежките години на Първата световна война през 1918 г. Църковният вестник започва да се издава по два пъти месечно поради финансови затруднения вследствие на войната.

Съгласно Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия, в „Църковен вестник“ се публикуват всички важни решения за БПЦ.[2]

Главни редактори[редактиране | редактиране на кода]

Главни редактори на вестника са:[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ст.н.с. д-р Христо Темелски. Църковен вестник – печатният орган на Българската православна църква. // Официален сайт на БПЦ, 11.10.2013. Посетен на 26.10.2016.
  2. Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия. // Приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г., в Рилската света обител. Официален сайт на БПЦ. Посетен на 27.10.2016.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „България“         Портал „България