Църна река (дем Пеония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Църна река.

Църна река
Κάρπη
— село —
Изглед към Църна река
Изглед към Църна река
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 361 m
Население (2001) 400 души
Църна река в Общомедия
Карта на Влахомъглен.

Цъ̀рна рѐка[1] (изписване до 1945 година Църна рѣка, на гръцки: Κάρπη, Карпи, до 1926 Τσέρνα Ρέκα, Церна река) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Църна река има 400 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 5 километра северно от Гумендже (Гумениса) в източните склонове на планината Паяк (Пайко).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Църна река е едно от влашките (мъгленорумънски) села в областта Влахомъглен в Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от средата на XIX век.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Черна река (Tcherna-Rieka), Воденска епархия, живеят 300 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Църна рѣка живеят 400 българи християни.[4] Но според Густав Вайганд [5] и Теодор Капидан[6] за разлика от съседните мъгленорумънски села Конско, Серменин и Баровица (днес Кастанери) българизацията в Църна река не е напреднала.

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[7]

Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църна река (Tzerna-reka) има 672 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[8]

По данни на Екзархията в 1910 година Църна река има 165 семейства, 943 жители власи и една черква.[9]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Селската ни черква и училището са предадени от правителството на 40 къщи, подведомствени на Патриаршията, а ние, които сме 80 къщи, няма къде да извършваме религиозните си обреди и децата ни са лишени от всякакво възпитание. Молим най-настойчиво да благоволите и дадете разрешение на този въпрос в най-благоприятен смисъл. От името на българското население в с. Църна река кмет Никола[10]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Църна река има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Карпи.[12]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – 391 жители
  • 2001 – 400 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Църна река
  • Flag of Greece.svg Атанас Бечев (Αθανάσιος Μπέτσης), селски ръководител на гръцката пропаганда[13]
  • Flag of Macedonia.svg Трайко Дурчовски (1943 -), художник от Република Македония
  • Flag of Greece.svg Траянос Гагос (1960 – 2010), гръцки папиролог
Починали в Църна река
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Иванов Терзиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година край Църна река[14] заедно с Тано Тумбенчето[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Балабанов (? – 1904), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Гоно Доямов, андартски деец и член на ПАО
  • Flag of Bulgaria.svg Мильо Понов Камберов (? – 1904), български революционер от Гевгели, четник на ВМОРО, загинал на 26 юни 1904 година в Падалища край Църна река[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Христо Златарев (? – 1904), български революционер от Ошин, деец на ВМОРО, убит на 26 юни 1904 година в Падалище край Църна река[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Тумбенчето (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник при Апостол войвода[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 147.
  2. 5. Ιερός ναός Αγίου Αθανασίου Κάρπης. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 2014-06-24.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.
  5. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
  6. Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 26.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 102-103.
  9. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  10. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 537 - 538.
  11. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  13. Τα γεγονότα του Ίλιντεν και η Παιονία, http://www.kilkis24.gr, 19.03.2012 г.
  14. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 9549514560
  15. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, София, 1983, стр.165
  16. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  17. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
  18. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.95


     Портал „Македония“         Портал „Македония