Църнешево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Църнешево
Γαρέφι
Garefi Old House.jpg
Стара къща в Църнешево
Гърция
41.0278° с. ш. 22.0461° и. д.
Църнешево
Централна Македония
41.0278° с. ш. 22.0461° и. д.
Църнешево
Воденско
41.0278° с. ш. 22.0461° и. д.
Църнешево
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 141 m
Население 663 души (2011 г.)

Църнешево или Църнешово (на гръцки: Γαρέφι, Гарефи, катаревуса Γαρέφιον, Гарефион, до 1922 година Τσερνέσοβο, Цернесово, Τσερνέσοβον, Цернесовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Църнешево е разположено в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 5 километра северно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже. Селото се състои от две махали северната Горно (220 m)[2] и южната Долно Църнешево (180 m), на гръцки – Ано и Като Гарефи.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Църнешево е село във Воденска каза на Османската империя. Горно Църнешево е българско християнско селище, а Долно - българско мюсюлманско.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Царничево (Tzarnichevo) е посочено като село във Воденска каза със 103 къщи и 164 жители българи и 296 помаци.[4] Според Стефан Веркович към края на XIX век Църнешево (Царнеш) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 326 души и 90 домакинства.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Църнешево живеят 210 българи християни (съответно в Горно Църнешево) и 580 българи мохамедани[6] (в Долно Църнешево).[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църнешово (Tzirnechovo) има 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[7]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва Горно Църнешево със 124 жители,[2] а Долно със 740.[3]

В 1909 година в Църнешево е открито българско училище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църнишево (Црнишево) има 49 къщи славяни християни и 171 къщи славяни мохамедани.[9] В 1922 година селото е прекръстено на Гарефи на името на починалия в него гръцки андартски капитан Константинос Гарефис.[2]

След Лозанския договор в 1924 година мюсюлманското население на Църнешево е изселено в Турция и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 24 бежански семейства и 103 души.[10] Според други данни общо селото има 436 жители, от които 326 местни, жители на Горно, и 110 бежанци, жители на Долно Църнешево.[2] Жителите на Горно Църнешево се изселват към големите градски центрове, но също така изкупуват имотите на бежанците от Долно.[2] От 195 жителите на Долно Църнешево в 1940 година голяма част са местни.[3] Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година от 120 жители 80 са местни и 40 са бежанци.[3]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато жителите на Горно Църнешево са преселени от властите в Бахово и Съботско. След нормализирането на ситуацията се връщат.[2] След войната бежанците от Долно Църнешево се изселват напълно и на тяхно място се заселват местни от Горно.[3]

Селото произвежда пипер, тютюн, жито, десертно грозде а е развито и скотовъдството.[2][3]

Църнешево
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1075[2] 1015[2] 426[2] 736 663
Горно Църнешево
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 513[2] 485[2] 463[2] 405[2] 363[2] 338[2]
Долно Църнешево
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 195[3] 114[3] 248[3] 316[3] 321[3] 385[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Църнешево
  • Flag of Greece.svg Константинос Младенис (Κωνσταντίνος Μλαδένης), гръцки андартски деец, със синовете си Христос, Георгиос и Панделис организира селската гъркоманска чета[11]
  • Flag of Greece.svg Христос Анастасиу (Χρήστος Αναστασίου), гръцки андартски деец, подпомага четите на Сорбас, Емануил Скундрис, Спирос Франгопулос и Христос Карапанос, участва в битки в Саракиново, Поляни и Слатина, където са активни български войводи Мице, Тусехли и Тома[11]
  • Flag of Greece.svg Христос Милтиадис (Παπα-Χρήστος Μιλτιάδης), гръцки андартски деец, син на Константинос Младенис, куриер и шпионин на пропагандата[11]
Починали в Църнешево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 86. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 88. (на македонска литературна норма)
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  5. Райчевски, Стоян. Географски предели – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  8. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина. // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония