Църнешево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Църнешево
Γαρέφι
Garefi Old House.jpg
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 141 m
Население 736 души (2001)

Църнешево или Църнешово (на гръцки: Γαρέφι, Гарефи, катаревуса Γαρέφιον, Гарефион, до 1922 Τσερνέσοβο, Цернесово, Τσερνέσοβον, Цернесовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Църнешево има население от 736 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Църнешево е разположено в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 5 километра северно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже. Селото се състои от две махали Горно и Долно Църнешево, на гръцки Ано и Като Гарефи.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Църнешево е село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Царничево (Tzarnichevo) е посочено като село във Воденска каза със 103 къщи и 164 жители българи и 296 помаци.[2] Според Стефан Веркович към края на XIX век Църнешево (Царнеш) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 326 души и 90 домакинства.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Църнешево е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 210 българи-християни и 580 българи-мохамедани.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църнешово (Tzirnechovo) има 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[5]

В 1909 година в Църнешево е открито българско училище.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. В 1922 година селото е прекръстено на Гарефи на името на починалия в него гръцки андартски капитан Константинос Гарефис. След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Църнешево е изселено в Турция и в селото са са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 24 бежански семейства и 103 души.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Църнешево
  • Flag of Greece.svg Константинос Младенис (Κωνσταντίνος Μλαδένης), гръцки андартски деец, със синовете си Христос, Георгиос и Панделис организира селската гъркоманска чета[8]
  • Flag of Greece.svg Христос Анастасиу (Χρήστος Αναστασίου), гръцки андартски деец, подпомага четите на Сорбас, Емануил Скундрис, Спирос Франгопулос и Христос Карапанос, участва в битки в Саракиново, Поляни и Слатина, където са активни български войводи Мице, Тусехли и Тома[8]
  • Flag of Greece.svg Христос Милтиадис (Παπα-Χρήστος Μιλτιάδης), гръцки андартски деец, син на Константинос Младенис, куриер и шпионин на пропагандата[8]
Починали в Църнешево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσερνέσοβον -- Γαρέφη
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.156 – 157.
  3. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  4. Кънчов, Васил. Воденска Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 150.
  5. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 190 – 191.
  6. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  8. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония