Чавдар (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чавдар.

Чавдар
Централният площад на Чавдар
Централният площад на Чавдар
Общи данни
Население 1253 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 70,797 km²
Надм. височина 570±1 m
Пощ. код 2084
Тел. код 07189
МПС код СО
ЕКАТТЕ 80011
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Чавдар
Григор Даулов
(БСП, НФСБ)
Адрес на общината
п.к. 2084
тел.: (07189) 71892261
сайт: www.chavdar.eu
имейл: obchavdar@abv.bg
Чавдар в Общомедия
Сградата на Община Чавдар
Читалище „Надежда“ (вдясно) и ресторант „Чавдар“ (вляво)
Неолитни полихромни и антропоморфни керамични съдове от селищната могила „Чавдар“ 6200 – 5400 г. пр. Хр.

Чавдар е село в Западна България. То е център и единствено населено място в Община Чавдар, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Чавдар се намира в планински район.

Община Чавдар се намира в Златишко-Пирдопската котловина, в подножието на Стара планина, на около 70 километра от столицата София. В съседство е с градовете Златица и Пирдоп. Състои се само от едно населено място – с. Чавдар. Населението е около 1100 жители – осмата най-малка община в Република България.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1899 година селото се казва Коланларе, след което е преименувано на Радославово. От 5 януари 1946 година носи името Чавдар.

Още в праисторията тези места са заселени от хората. Те разполагат къщите си в близост до река Тополница, откъдето черпели необходимата им за битови нужди вода. В селищната могила край р. Тополница е открито многослойното раннонеолитно селище Чавдар изохронно на Караново I и II – 6200 г. пр. Хр. с каменни оръдия на труда и уникална рисуваната керамика[1][2] То и подобното в Кремиковци определят „Ранно неолитната култура Кремиковци–Чавдар“ – най-ранната неолитна култура в Софийското поле и в Подбалканската котловина изиграла съществена роля в изграждане на праисторическата периодизация[3]. По време на разкопки е открит и меч от селото от IV век пр. Хр., Намерени са и множество глинени съдове и монети от по-късни епохи. Находките се съхраняват в Археологическия институт с музей при БАН в София и в историческия музей в гр. Пирдоп.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Надежда“, Регистрационен № 1733, тел.-07189/226
  • Хижа „Братия“ – намира се в Средна гора. До нея може да се стигне както през с. Чавдар, така и през Панагюрси Колони. Хижата е на 3 етажа. На първия етаж се намира добре обзаведена кухня и трапезария, а на другите два са спалните помещения. Всеки етаж разполага със санитарен възел и баня. През 2006 г. е направен основен ремонт.
  • Хижа „Сакарджа“ – намира се в Средна гора. През 2006 година хижата е ремонтирана и разширена.
  • Хижа „Чавдар“ (1450 м н.в.) – намира се в Стара планина, местността Върхушки поляни, западно от връх Баба. Като изходно място се ползва гара Буново. Дотам може да се стигне с пътнически влак на 62 км от София по жп линията София – Карлово – Бургас. Вариант да се стигне до Буново е и маршрутката за Златица, но се слиза на разклона за селото и от там пеша надолу към центъра. Под големия мост, който се вижда още от разклона, тръгва маркирана пътека за хижа Чавдар. По нея се стига за 2.30 ч. Пътеката е лека и приятна за разходка, а има и какво да се види наоколо.

До хижата може да се стигне и по почвен път, по който може да се мине с велосипед. Освен от Буново, може да се тръгне и от Етрополе както и от с. Стъргел. Хижа „Чавдар“ е двуетажна сграда, водоснабдена и електрифицирана. Има и туристическа кухня, а има и възможност да си поръчате да ви приготвят нещо на момента. Така че спокойно можете да се качите дотам и без да носите храна. Дори и бира, имате и избор дори. В голямата столова може да се побере прилична компания, а има и къде да се пренощува. Стаите се отопляват на твърдо гориво. Има баня с бойлер на дърва. Тоалетните са външни, но няма страшно, за който тръгне на време. Хижата е пункт от европейския маршрут „Е-3“. От нея по маркирана пътека, за 4.00 часа се стига до х. Мургана.

  • р. Тополница
  • Водопади „Казаните“ – природен феномен от 5 водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода. Разположени са между три огромни скали, като водопадите са образували вирове (еврозионни котли), наподобяващи казани, откъдето е дошло наименованието. Над каскадата е изграден мост за наблюдение на водопадите и каньона, който реката е образувала там. Каскадата може да се наблюдава частично от няколко различни точки поради високите скали и пресечения терен, в който се намира.

„Казаните“ са обявени за природна забележителност през 1970 година. Местността около каскадата от водопади заема площ от 1,5 хектара. За тях се тръгва след моста на река Тополница в селото, по посока на неолитното селище в Археологически парк Тополница и местността „Бостанлъка“, разположена до река Тополница. Има два начина за стигане до мястото – пеш и с високопроходими автомобили. Придвижването може донякъде (около 1 км) да стане и с кола. Разстоянието до „Казаните“ е означено на табелите, като пеш е 3,6 км, а с високопроходим автомобил (означено като джип) е 3,75 км. Забележителността се намира в дола „Беререй“ и на устието на „Злото дере“. Край този природен феномен се разпростира буйна растителност.

  • Археологически парк Тополница

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2138
1946 2132
1956 1852
1965 1888
1975 1858
1985 1654
1992 1569
2001 1422
2011 1272

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 1272 100.00
Българи 1172 92.43
Турци 0 0.00
Цигани 43 3.39
Други 0 0.00
Не се самоопределят 53 4.18

Население по възраст[редактиране | редактиране на кода]

Население по възраст според преброяванията на населението през годините (в %):[7]

0 – 14 г. 15 – 64 г. над 65 г.
2011 13.37% 62.39% 24.31%

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден събор на връх Света Петка. Местността се нарича така заради покровителката на селото светицата Петка. Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишко-Пирдопска котловина, дори и река Тополница. Върхът се намира на 650 м надморска височина. На това място още преди 120 години е бил поставен камъкът, с който се е почитала Св. Петка. На 6 февруари 2008 година започва построяването на параклис в местността. Той е напълно завършен на 2 май същата година. За толкова кратко време чавдарчени успяват да построят място за отдих, беседка и сцена. Когато човек посети това място, може да пийне глътка студена вода от чешмата и да си направи топла храна на барбекюто. Освещаването на параклиса се осъществява на празника на селото 2 май 2008 г. от Ловчанския митрополит Гавриил. В него могат да се провеждат годежи, кръщенета и други, защото той работи всеки ден. Пътят до местността е изцяло подновен, през гората е създадена и еко пътека. Сега Св. Петка е често посещавана от чавдарчани и гости.

Друго ежегодно провеждано събитие е честването на Гергьовден на 6 май. То се извършва на място, където е разположено манастирчето Св. Георги. На него, както и на Св. Петка, по традиция се прави курбан от жертвени агнета.

И за двете места се полагат грижи от малки и големи.

Институции[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XXI в. започна възстановяването на общината с изграждане на нови и модернизиране някои обществени сгради и съоръжения. Читалището е напълно обновено и снабдено с нови помагала и зали. В изградения централен парк чавдарци празнуват Националните и общински празници, организират фолклорни забави, посрещат туристи от Япония, като оставят в сърцето на всеки гост приятни спомени и незабравими впечатления. Няма празник в селото без специалната програма, подготвена от учениците в училище „Свети Свети Кирил и Методий“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Пенчо Геров – кмет на село и община Чавдар от 2007 до 2019 година.
  • Стамен Стаменов – министър на транспорта в правителството на Жан Виденов.
  • Панчо Стоилов – единственият революционер на Чавдар през Руско-турската освободителна война.
  • Григор Даулов – кмет на село и община Чавдар от 2019 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уникална рисувана реннонеолитна керамика от селищната могила „Чавдар“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчев, К. Стратиграфско разпределение на рисуваната керамика в многослойното раннонеолитно селище Чавдар, Пирдопско, Археология. – С., 1995. – Г.37, кн. 2. – С. 1 – 4
  2. Николов, В. Рисуваната орнаментация върху раннонеолитни керамични съдове от Чавдар, Годишник на Департамент археология – НБУ Sofia, 1994. – T. 1. – С. 185 – 208
  3. Археологическия институт с музей при БАН в София
  4. „НСИ Преброяване на населението“. // nsi.bg. Посетен на 9 юни 2019. (на български)
  5. „Bulgarian cities population“. // mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
  7. „Преброяване на населението 2011 г.“. // nsi.bg. Посетен на 9 юни 2019. (на български)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Кънчо Кънчев, Каменните оръдия на труда от неолитното селище край с. Чавдар, Софийско – Археология, 1970, № 4, 46 – 55.
  • Иван Т. Иванов. История на село Коланларе, Радославово, Чавдар. С., 2012.