Чавдар (Софийска област)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Чавдар.
| Чавдар | |
 Централният площад на Чавдар | |
  Чавдар  Чавдар | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1143 души[1] (31 декември 2024 г.) 16,1 души/km² |
| Землище | 70,797 km² |
| Надм. височина | 570 m |
| Пощ. код | 2084 |
| Тел. код | 07189 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 80011 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Чавдар Григор Даулов (безпартиен; 2019) |
| Адрес на общината | |
| п.к. 2084 тел.: (07189) 71892261 сайт: www.chavdar.eu имейл: obchavdar@abv.bg | |
| Чавдар в Общомедия | |
Чавдар е село в Западна България. То е център и единствено населено място в община Чавдар, Софийска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Чавдар се намира в планински район.
Община Чавдар се намира в Златишко-Пирдопската котловина, в подножието на Стара планина, на 71 km от столицата София. В съседство е с градовете Златица и Пирдоп. Състои се само от едно населено място – с. Чавдар. Населението е около 1100 жители – осмата най-малка община в Република България.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1899 година селото носи името Коланларе, след което е преименувано на Радославово. От 5 януари 1946 година официалното му наименование е Чавдар.
Археологическите данни свидетелстват, че територията е била заселена още през праисторията. Ранните общности изграждали жилищата си в близост до река Тополница, която им е осигурявала необходимата за ежедневните им нужди вода. В селищната могила край реката е проучено многослойно раннонеолитно селище, известно като “Неолитно селище Чавдар”. То е синхронно с келнерите Караново I–II (около 6200 г. пр.н.е.) в Тракия. Сред откритията особено значение имат каменните оръдия на труда и изключително богато изрисувана керамика, която свидетелства за високо ниво на художествена традиция и социална организация в раннонеолитните общности на Балканите.[2][3] В съчетание с близкото по хронология селище при Кремиковци, Чавдар определя характеристиката на т.нар. „раннонеолитна култура (група) Кремиковци–Чавдар“ – най-ранната неолитна културна общност в Софийското поле и Подбалканската котловина. Тази култура играе съществена роля в изграждането на праисторическата периодизация на българските земи.[4]
По време на археологически разкопки в района е открит и един железен меч, датиран към IV в. пр.н.е., който свидетелства за интензивен живот в селището и през античността. Заедно с него са открити и: голям брой керамични съдове и монети от по-късни епохи, отразяващи непрекъснатата обитаваност на територията. Част от тези находки се съхраняват в Археологическия институт с музей при БАН (София), както и в Историческия музей в гр. Пирдоп.
Селището се споменава в криминална хроника от 7 март 1923 г.[5]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Читалище „Надежда“, Регистрационен № 1733, тел. 07189/226
- Хижа „Братия“ – намира се в Средна гора. До нея може да се стигне както през с. Чавдар, така и през Панагюрски колони. Хижата е на 3 етажа. На първия етаж се намира добре обзаведена кухня и трапезария, а на другите два са спалните помещения. Всеки етаж разполага със санитарен възел и баня. През 2006 г. е направен основен ремонт.
- Хижа „Сакарджа“ – намира се в Средна гора. През 2006 година хижата е ремонтирана и разширена.
- Хижа „Чавдар“ (1450 м н.в.) – намира се в Стара планина, местността Върхушки поляни, западно от връх Баба. Като изходно място се ползва гара Буново. Дотам може да се стигне с пътнически влак на 62 км от София по жп линията София – Карлово – Бургас. Под големия мост, който се вижда още от разклона, тръгва маркирана пътека за хижа Чавдар. По нея се стига за 2 часа и половина.
- До хижата може да се стигне и по почвен път, по който може да се мине с велосипед. Освен от Буново, може да се тръгне и от Етрополе както и от с. Стъргел. Хижа „Чавдар“ е двуетажна сграда, водоснабдена и електрифицирана. Има туристическа кухня, голяма столова и къде да се пренощува. Стаите се отопляват на твърдо гориво. Има баня с бойлер на дърва. Тоалетните са външни. Хижата е пункт от европейския маршрут „Е-3“. От нея по маркирана пътека, за 4 часа се стига до х. Мургана.
- Параклис „Св. Петка“
- Река Тополница
- Водопад „Казаните“ – природен феномен от 5 водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода. Разположени са между три огромни скали, като водопадите са образували вирове (еврозионни котли), наподобяващи казани, откъдето е дошло наименованието. Над каскадата е изграден мост за наблюдение на водопадите и каньона, който реката е образувала там. Каскадата може да се наблюдава частично от няколко различни точки поради високите скали и пресечения терен, в който се намира.
- „Казаните“ са обявени за природна забележителност през 1970 година. Местността около каскадата от водопади заема площ от 1,5 хектара. За тях се тръгва след моста на река Тополница в селото, по посока на неолитното селище в Археологически парк Тополница и местността „Бостанлъка“, разположена до река Тополница. Има два начина за стигане до мястото – пеш и с високопроходими автомобили. Придвижването може донякъде (около 1 км) да стане и с кола. Разстоянието до „Казаните“ е означено на табелите, като пеш е 3,6 км, а с високопроходим автомобил (означено като джип) е 3,75 км. Забележителността се намира в дола „Беререй“ и на устието на „Злото дере“. Край този природен феномен се разпростира буйна растителност.
-
Изглед към Археологически парк Тополница -
Изложба на неолитна култура -
Реконструкции на неолитни къщи и работилница -
Реконструкция на интериора на неолитна къща
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1272 | 100.00 |
| Българи | 1172 | 92.43 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 43 | 3.39 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 53 | 4.18 |
Население по възраст
[редактиране | редактиране на кода]Население по възраст според преброяванията на населението през годините (в %):[9]
| 0 – 14 г. | 15 – 64 г. | над 65 г. | |
| 2011 | 13.37% | 62.39% | 24.31% |
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Ежегоден събор на връх Света Петка. Местността се нарича така заради покровителката на селото. От върха се вижда цялата Златишко-Пирдопска котловина, дори и река Тополница. Върхът се намира на 650 м надморска височина. На това място още преди 120 години е бил поставен камъкът, с който се е почитала света Петка. На 6 февруари 2008 година започва построяването на параклис в местността. Той е напълно завършен на 2 май същата година. За толкова кратко време чавдарчени успяват да построят място за отдих, беседка и сцена. Освещаването на параклиса се осъществява на празника на селото 2 май 2008 г. от Ловчанския митрополит Гавриил. В него могат да се провеждат годежи, кръщенета и други, защото той работи всеки ден. Пътят до местността е изцяло подновен, през гората е създадена и еко пътека.
Друго ежегодно провеждано събитие е честването на Гергьовден на 6 май. То се извършва на място, където е разположен манастира „Св. Георги“. На него, както и на Св. Петка, по традиция се прави курбан от жертвени агнета.
Институции
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XXI в. започва възстановяването на общината с изграждане на нови и модернизиране на някои обществени сгради и съоръжения. Читалището е напълно обновено и снабдено с нови помагала и зали. В изградения централен парк се отбелязват националните и общински празници, организират се фолклорни забави. На празници учениците от училище „Свети Свети Кирил и Методий“ подготвят програма.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Пенчо Геров – кмет на село и община Чавдар от 2003 до 2019 година.
- Стамен Стаменов – министър на транспорта в правителството на Жан Виденов.
- Панчо Стоилов – единственият революционер на Чавдар през Руско-турската освободителна война.
- Григор Даулов – кмет на село и община Чавдар от 2019 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Кънчев, К. Стратиграфско разпределение на рисуваната керамика в многослойното раннонеолитно селище Чавдар, Пирдопско, Археология. – С., 1995. – Г.37, кн. 2. – С. 1 – 4
- ↑ Николов, В. Рисуваната орнаментация върху раннонеолитни керамични съдове от Чавдар, Годишник на Департамент археология – НБУ Sofia, 1994. – T. 1. – С. 185 – 208
- ↑ Археологическия институт с музей при БАН в София
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 7, 07 март 1923 г., стр. 1
- ↑ „НСИ Преброяване на населението“ // nsi.bg. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
- ↑ „Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 9 юни 2019.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Кънчо Кънчев, Каменните оръдия на труда от неолитното селище край с. Чавдар, Софийско – Археология, 1970, № 4, 46 – 55.
- Иван Т. Иванов. История на село Коланларе, Радославово, Чавдар. С., 2012.