Чагатайски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чагатайски език
جغتای
Страна Моголска империя, Туркменистан, Узбекска съветска социалистическа република, Бухарски емират, Бухарско ханство
Регион Средна Азия, Хорезъм
Говорещи 0
Писменост Арабска азбука, латиница
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Източнотюркски
...→Чагатайски
Кодове
ISO 639-2 chg
ISO 639-3 chg

Чагатайският език (جغتای; уйгурски: چاغاتاي Chaghatay; узбекски: ﭼىﻐﺎتوي Chig'atoy) е мъртъв тюркски език, в миналото широко разпространен в Средна Азия. Името Чагатай е свързано с Чагатайското ханство, най-западната част от империята на втория син на Чингиз хан Чагатай хан.

Развива се като литературен език под влиянието на персийския и арабския език и се използва като „lingua franca“ в Средна Азия. Историята му се дели условно на три периода:

  • предкласически (1400 – 1465): този период е преходен и отразява промените в говоримия тюркски език на чергарските народи от Средна Азия.
  • класически (1465 – 1600): характеризира се с езика на първия „Диван“ (стихосбирка) на Алишер Навои, който за пръв път използва тюркски език за писане на поезия. Това е „златният век“ на литературата на чагатайски език.
  • следкласически (1600 – 1921): този период се характеризира с две различни посоки на развитие на езика. От една страна в писмената форма се запазва художественият език на Навои, а от друга се засилва влиянието на отделните диалекти. Зенитът на чагатайската литература настъпва по времето на Тимур, а влиянието на езика се запазва до включването на Средна Азия в СССР.

Съвременните узбекски и уйгурски език са най-близки до чагатайския език. Туркменският език е също повлиян от чагатайския.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Използвала се е арабската азбука.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Най-известният поет, писал на чагатайски език е Алишер Навои, написал „Диван“. Сред прозата на чагатайски език се открояват книгите „Бабурнаме“, написана от първия монголски император Бабур.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Eckmann, János, Chagatay Manual. (Indiana University publications: Uralic and Altaic series; 60). Bloomington, Ind.: Indiana University, 1966. – Reprinted edition: Richmond: Curzon Press, 1997, ISBN-10: 0-7007-0860-X ISBN-13: 978-0-7007-0860-4 [1]
  • Bodrogligeti, András J. E., A Grammar of Chagatay. (Languages of the World: Materials; 155). München: LINCOM Europa, 2001. (Repr. 2007), ISBN 3-89586-563-X [2]