Чаир (Костурско)
| Чаир λιβάδια | |
| — село — | |
  Чаир  Чаир  Чаир | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Нестрамкол |
| Надм. височина | 1200[1] m |
| Население | 0 души (след 1913 г.) |
Чаир или Чаиркьой или Ливадя[2] (на гръцки: Λιβάδια Τούχουλης тоест Тухолски ливади, или Τσαϊρ) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Чаир е разположено в северните части на планината Грамос, западно над Тухол, край изворите на един от притоците на Бистрица (Белица).[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според гръцки легенди в района на запад от Тухол е съществувал византийски манастир, посветен на Света Богородица Животворящ източник. През XVII и XVIII век заедно със съседния „Свети Захарий“ са манастири на голямото и проспериращо село Линотопи.[3]
Манастирите са унищожени от Али паша Янински заедно с Линотопи и в XIX век на мястото се заселват албанци мюсюлмани скотовъдци, които създават малкото селище Чаир,[3][4] чиито жители тормозят християните в съседното Тухол.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чаирлар е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 4 къщи.[5]
По време на Илинденско-Преображенското въстание на 3 септември 1903 година в селото влиза четата на Васил Чекаларов и след сражение с местното население го изгаря, тъй като в селото има богати бегове ятаци на мюсюлманските разбойници по християнските села.[2]
През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, Загар и Фуша и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след това към Тухол и частично го запалват. На 2 декември гръцката армия разбива османците при Смърдеш и 5-та дивизия напредва към Шак. Капитаните Никола Белов и Сульо се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в Калевища и Нестрам. Албанците на Сали Бутка и жители на Видово влизат в Яновени на 3 и 4 декември и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фуша бягат в Ерсека, а гръцката армия влиза в Чаир.[4]
При първото гръцко преброяване в 1913 година Чаир има 25 жители. По-късно селището изчезва. Жителите на Тухол изграждат на мястото църквата „Животворящ източник“, която и до днес се нарича манастир.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 134.
- ↑ а б в Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 1ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 14 декември 2010. Посетен на 30 юни 2017.
- ↑ а б в Η Ιστορία του Πεύκου // Pefkos.gr. Посетен на 26 януари 2021 г.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
