Направо към съдържанието

Чайтаня Махапрабху

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Литография от деветнадесети век от Калкутско художествено студио на Чайтаня и Нитянанда, изпълняващи киртан по улиците на Набадуип, Бенгал

Чайтаня Махапрабху (бенгалски: মহাপ্রভু শ্রীচৈতন্য দেব; санскрит: चैतन्य महाप्रभु, романизирано: Чайтаня Махапрабху или Гауранга Махапрабху английски:Chaitanya Mahaprabhu, Gouranga Mahaprabhu), роден като Вишвамбхара Мишра (IAST: Вишвамбхара Мишра) (18 февруари 1486 – 14 юни 1534), е индийски индуистки ачария от Бенгалия и основател на Гаудия Вайшнавизма. Начинът на Чайтаня Махапрабху да обожава Кришна с бхаджан-киртан и танц има дълбок ефект върху вайшнавизма в Бенгалия.

Той е смятан за главен поддръжник на ведантическата философия Ачинтя Бхеда Абхеда. Концепцията за немислимото различие в не-различието, известна като ачинтя-бхедабхеда, е обяснена по-късно от Джива Госвами в книгата му Бхагават Сандхарбха и в неговата Сарва-самвадини.

Махапрабху основава Гаудия Вайшнавизма. Той излага Бхакти йога и популяризира пеенето на Харе Кришна Маха-мантрата. Той съставя Шри Шикшащакам (осем предани молитви) Sri Siksastαkam за трансцедентността.

Чайтаня понякога е наричан Гауранга (IAST: Гауранга) или Гаура поради разтопения си златист тен. Рожденият му ден се празнува като Гаура-пурнима. Той е наричан още Нимай, защото е роден под дърво Нийм.

Религиозните агиографии на Гаудия Сампрадая Gauḍīya sampradāya са единствените налични източници за реконструкцията на живота на Чайтаня. Тези текстове (на санскрит и бенгалски), считат Чайтаня за "аватара" на Кришна, Сваям Бхагаван, Радха-Кришна (съвместен и отделен), Нараяна, Вишну и Джаганатха. Канонично повествование е прието от общността на Гаудия в началото на 17 век чрез „Чайтаня Чаритамрита“ на Кришнадаса Кавираджа, което е описано като „последната дума“ върху историята и теологията на Гаудия.[1]

Чайтаня е роден в брахминско семейство като Вишвамбхара Мишра, известен още като Нимай, вторият син на Джаганнатха Мишра и съпругата му Шачи Деви, дъщеря на Ниламбара Чакрабарти, и двамата брамини от региона Силхет.[2] Семейството на Jagannātha Miśra е от село Дхакадакшин в Силхет (сега в Бангладеш). Руините на дома на техните предци все още са оцелели в днешен Бангладеш.[3][4][5] Агиографията на Чайтаня изобразява раждането му като божествено събитие и твърди, че то предсказва бъдещата му мисия да разпространява „харинама санкиртана“ в Кали Юга. Разказите за детството на Чайтаня са изобразени така, че да напомнят за детските подвизи на бог Кришна. Докато е още студент, баща му умира и той скоро се жени за Лакшмиприя. Той пътува до Източна Бенгалия, за да стане учен и да издържа семейството си, но съпругата му умира в негово отсъствие. След това се жени за Вишнуприя, дъщеря на пандит Санатана Мишра. Вишвамбхара, известен още като Нимай Пандит, бил обещаващ учен по санскрит и се твърди, че веднъж е победил Кешав Кашмири от школата Нимбарка Сампрадая в дебат върху санскритската прозодия, демонстрирайки „свръхчовешка ерудиция“.

През 1508-1509 г. той напуска Набадвип, за да отиде в Гая, където да извърши шраддха, ритуална почит към починалия си баща. Там той среща аскет на име Ишвара Пури, който го посветява, използвайки мантра за поклонение на Кришна. След тази среща Вишвамбхара изоставя всички научни и домашни занимания и няма други интереси освен силното желание да чува и говори за Кришна. В рамките на една година той полага обет за „самняса“ (отричане) и променя името си на Кришна Чайтаня под ръководството на своя гуру Кешава Бхарати. След това майка му го моли поне да живее в град Пури, за да не е твърде далеч от Бенгал.

След Самняса, Чайтаня прекарва времето си в преподаване на Кришна бхакти и участие в общински „самкиртана“. Агиографските описват дебати с последователи на Адвайта Веданта и други богословски опоненти под формата на „дигвиджая“ (победа чрез дебат). Той прекарва два месеца във Вриндаван около 1515 г., където обучава Санатана Госвами и Рупа Госвами. Той прекара последните две десетилетия от живота си в Пури, където екстатичните му пристъпи на копнеж за Кришна и неговите съпруги, главно Шри Радха, се засилиха. Той напусна този свят около 1528-1534 г.

Разпространение на Харе Кришна движение

[редактиране | редактиране на кода]
Йогапит, храм на Чайтаня Махапрабху в неговото място на рождение в Маяпур

Кришна е индуистки бог, който в движението Харе Кришна се смята за „върховната личност на Бога“. През 16-ти век в Бенгал, Чайтаня насърчава поклонението пред Кришна и практиката на киртана или киртан групово пеене и танцуване. След смъртта и преминаването му в Вайкунтха му през 1534 г. философията и ученията на движението са консолидирани от неговите последователи и популярността им с учеличава.

Последователите на ИСКОН следват ученическата линия на Гаудия Вайшнавите и са най-големият клон на Гаудия Вайшнавизма. Вайшнавизъм означава „поклонение на Вишну“, а Гауда се отнася до района, където е възникнал този конкретен клон на Вайшнавизма, в региона Гауда в Западен Бенгал и Бангладеш. Гаудия Вайшнавизмът има последователи в Индия, особено в Западен Бенгал и Ориса, през последните петстотин години. Гаудия Вайшнавизмът е основан от Чайтаня Махапрабху, който бързо разпространява своята форма на екстатична бхакти (преданост) в цяла Бенгалия. Той установява Санкиртан, практиката на публично изразяване на преданост към Кришна, Върховния Бог, чрез танци и песни. Тази форма на поклонение отваря твърдите кастови структури, като ангажира всички хора в поклонение, независимо от каста и вероизповедание. Чайтаня Махапрабху набляга на пеенето на Харе Кришна Махамантра („махамантра“, „великата мантра“). Той е смятан от Гаудия Вайшнавите за въплъщение на самия Кришна.[6][7]

Както великият апостол на преданата любов бхакти Шри Чайтаня Махапрабху (1486–1533) е учил своите последователи: Истинският духовен ясновидец трябва да бъде по-толерантен от дърво, готов да даде сянка и подслон на всички, независимо от обстоятелствата. Инструкцията на авадхута за това какво човек може да научи от земята, планините и дърветата е предшественик на известната мантра на Махапрабху за толерантността, в която и той конкретно е призовал аналогията с дървото. Човек, който е истински просветлен, трябва да намира утеха в простите неща от живота, без да се стреми прекалено към сетивно удоволствие. Казано по-просто: човек трябва да се грижи за материалното тяло и за ежедневието си, но само по второстепенен начин – винаги като е съзнателен, че висшето знание и себепознанието са на първо място. [8]

Цитирани източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Stewart, Tony. Caitanya // Oxford Bibliographies Online in Hinduism. 2014.
  2. Шаблон:Cite Banglapedia
  3. Сен, Динеш Чандра. Чайтаня и неговата епоха // Посетен на 16 август 2020.
  4. Nair 2007, с. 87.
  5. Валпей, Кенет. Чайтаня // Онлайн енциклопедия на индуизма на Брил. Брил, 2018.
  6. Харе Кришна // Архивиран от оригинала на 21 юли 2019. Посетен на 2019-06-24.
  7. Influences // Архивиран от оригинала на 18 септември 2024. Посетен на 2019-06-24.
  8. Krishna's Other Song: A New Look at the Uddhava Gita, Steven J. Rosen