Чайтаня Махапрабху

Литография от деветнадесети век от Калкутско художествено студио на Чайтаня и Нитянанда, изпълняващи киртан по улиците на Набадуип, Бенгал

Чайтаня Махапрабху (бенгалски: মহাপ্রভু শ্রীচৈতন্য দেব; санскрит: चैतन्य महाप्रभु, романизирано: Чайтаня Махапрабху или Гауранга Махапрабху английски:Chaitanya Mahaprabhu, Gouranga Mahaprabhu), роден като Вишвамбхара Мишра (IAST: Вишвамбхара Мишра) (18 февруари 1486 – 14 юни 1534), е индийски индуистки ачария от Бенгалия и основател на Гаудия Вайшнавизма. Начинът на Чайтаня Махапрабху да обожава Кришна с бхаджан-киртан и танц има дълбок ефект върху вайшнавизма в Бенгалия.

Той е смятан за главен поддръжник на ведантическата философия Ачинтя Бхеда Абхеда. Концепцията за немислимото различие в не-различието, известна като ачинтя-бхедабхеда, е обяснена по-късно от Джива Госвами в книгата му Бхагават Сандхарбха и в неговата Сарва-самвадини.

Махапрабху основава Гаудия Вайшнавизма. Той излага Бхакти йога и популяризира пеенето на Харе Кришна Маха-мантрата. Той съставя Шри Шикшащакам (осем предани молитви) Sri Siksastαkam за трансцедентността.

Чайтаня понякога е наричан Гауранга (IAST: Гауранга) или Гаура поради разтопения си златист тен. Рожденият му ден се празнува като Гаура-пурнима. Той е наричан още Нимай, защото е роден под дърво Нийм.

Живот

Религиозните агиографии на Гаудия Сампрадая Gauḍīya sampradāya са единствените налични източници за реконструкцията на живота на Чайтаня. Тези текстове (на санскрит и бенгалски), считат Чайтаня за "аватара" на Кришна, Сваям Бхагаван, Радха-Кришна (съвместен и отделен), Нараяна, Вишну и Джаганатха. Канонично повествование е прието от общността на Гаудия в началото на 17 век чрез „Чайтаня Чаритамрита“ на Кришнадаса Кавираджа, което е описано като „последната дума“ върху историята и теологията на Гаудия.

Чайтаня е роден в брахминско семейство като Вишвамбхара Мишра, известен още като Нимай, вторият син на Джаганнатха Мишра и съпругата му Шачи Деви, дъщеря на Ниламбара Чакрабарти, и двамата брамини от региона Силхет. Семейството на Jagannātha Miśra е от село Дхакадакшин в Силхет (сега в Бангладеш). Руините на дома на техните предци все още са оцелели в днешен Бангладеш. Агиографията на Чайтаня изобразява раждането му като божествено събитие и твърди, че то предсказва бъдещата му мисия да разпространява „харинама санкиртана“ в Кали Юга. Разказите за детството на Чайтаня са изобразени така, че да напомнят за детските подвизи на бог Кришна. Докато е още студент, баща му умира и той скоро се жени за Лакшмиприя. Той пътува до Източна Бенгалия, за да стане учен и да издържа семейството си, но съпругата му умира в негово отсъствие. След това се жени за Вишнуприя, дъщеря на пандит Санатана Мишра. Вишвамбхара, известен още като Нимай Пандит, бил обещаващ учен по санскрит и се твърди, че веднъж е победил Кешав Кашмири от школата Нимбарка Сампрадая в дебат върху санскритската прозодия, демонстрирайки „свръхчовешка ерудиция“.

През 1508-1509 г. той напуска Набадвип, за да отиде в Гая, където да извърши шраддха, ритуална почит към починалия си баща. Там той среща аскет на име Ишвара Пури, който го посветява, използвайки мантра за поклонение на Кришна. След тази среща Вишвамбхара изоставя всички научни и домашни занимания и няма други интереси освен силното желание да чува и говори за Кришна. В рамките на една година той полага обет за „самняса“ (отричане) и променя името си на Кришна Чайтаня под ръководството на своя гуру Кешава Бхарати. След това майка му го моли поне да живее в град Пури, за да не е твърде далеч от Бенгал.

След Самняса, Чайтаня прекарва времето си в преподаване на Кришна бхакти и участие в общински „самкиртана“. Агиографските описват дебати с последователи на Адвайта Веданта и други богословски опоненти под формата на „дигвиджая“ (победа чрез дебат). Той прекарва два месеца във Вриндаван около 1515 г., където обучава Санатана Госвами и Рупа Госвами. Той прекара последните две десетилетия от живота си в Пури, където екстатичните му пристъпи на копнеж за Кришна и неговите съпруги, главно Шри Радха, се засилиха. Той напусна този свят около 1528-1534 г.

Разпространение на Харе Кришна движение

Йогапит, храм на Чайтаня Махапрабху в неговото място на рождение в Маяпур

Кришна е индуистки бог, който в движението Харе Кришна се смята за „върховната личност на Бога“. През 16-ти век в Бенгал, Чайтаня насърчава поклонението пред Кришна и практиката на киртана или киртан групово пеене и танцуване. След смъртта и преминаването му в Вайкунтха му през 1534 г. философията и ученията на движението са консолидирани от неговите последователи и популярността им с учеличава.

Последователите на ИСКОН следват ученическата линия на Гаудия Вайшнавите и са най-големият клон на Гаудия Вайшнавизма. Вайшнавизъм означава „поклонение на Вишну“, а Гауда се отнася до района, където е възникнал този конкретен клон на Вайшнавизма, в региона Гауда в Западен Бенгал и Бангладеш. Гаудия Вайшнавизмът има последователи в Индия, особено в Западен Бенгал и Ориса, през последните петстотин години. Гаудия Вайшнавизмът е основан от Чайтаня Махапрабху, който бързо разпространява своята форма на екстатична бхакти (преданост) в цяла Бенгалия. Той установява Санкиртан, практиката на публично изразяване на преданост към Кришна, Върховния Бог, чрез танци и песни. Тази форма на поклонение отваря твърдите кастови структури, като ангажира всички хора в поклонение, независимо от каста и вероизповедание. Чайтаня Махапрабху набляга на пеенето на Харе Кришна Махамантра („махамантра“, „великата мантра“). Той е смятан от Гаудия Вайшнавите за въплъщение на самия Кришна.

Притча за дървото

Както великият апостол на преданата любов бхакти Шри Чайтаня Махапрабху (1486–1533) е учил своите последователи: Истинският духовен ясновидец трябва да бъде по-толерантен от дърво, готов да даде сянка и подслон на всички, независимо от обстоятелствата. Инструкцията на авадхута за това какво човек може да научи от земята, планините и дърветата е предшественик на известната мантра на Махапрабху за толерантността, в която и той конкретно е призовал аналогията с дървото. Човек, който е истински просветлен, трябва да намира утеха в простите неща от живота, без да се стреми прекалено към сетивно удоволствие. Казано по-просто: човек трябва да се грижи за материалното тяло и за ежедневието си, но само по второстепенен начин – винаги като е съзнателен, че висшето знание и себепознанието са на първо място.

Вижте също

• Бхактиведанта Свами Прабхупада
• Удхава гита
• ИСКОН

Източници

• Carney, Gerald T. Baba Premananda Bharati: His trajectory into and through Bengal Vaiṣṇavism to the West // The Legacy of Vaiṣṇavism in Colonial Bengal. Milton, Oxon; New York, Routledge, 2020. ISBN 978-1-138-56179-3. с. 135–160.
• Dasa, Satyanarayana. The Six Sandharbhas of Jiva Gosvami // Krishna: A Sourcebook. Oxford University Press, USA, 2007. ISBN 978-0-19-514891-6. с. 373–408.
• Delmonico, Neal. Chaitanya Vaishnavism and the Holy Names // Krishna: A Sourcebook. Oxford University Press, USA, 2007. ISBN 978-0-19-514891-6. с. 549–575.
• Gupta, Ravi M. The Caitanya Vaisnava Vedanta of Jiva Gosvami: When knowledge meets devotion. Routledge, 2007. ISBN 978-0-415-40548-5.
• Encyclopedia of Hinduism // Encyclopedia of World Religions. New York, Facts On File, 2007. ISBN 978-0-8160-5458-9.
• Krsna Dasa, T. Śrī Jīva Goswami coins the term 'acintya bheda-abheda' // June 29, 2022. Посетен на July 25, 2025.

• Modi, Narendra (8 February 2024). PM addresses program marking 150th anniversary of Srila Prabhupada Ji, https://www.narendramodi.in/prime-minister-narendra-modi-addresses-programme-on-150th-anniversary-of-srila-prabhupada-ji-at-bharat-mandapam-579097, посетен на 15 февруари 2024 

• Manring, Rebecca J. Chapter 2: Advaita Acarya: A New Imminence // Reconstructing Tradition: Advaita Ācārya and Gauḍīya Vaiṣṇavism at the Cusp of the Twentieth Century. New York, Columbia University Press, 2005. ISBN 0-231-12954-8.
• Mukherjee, Sujit. A Dictionary of Indian Literature: Volume One, Beginnings-1850. New Delhi, Orient Longman, 1999. ISBN 81-250-1453-5.
• Nair, K. K. Sages Through Ages – Volume II: India's Heritage. AuthorHouse, 2007. ISBN 978-1-4208-7802-8.
• Sherbow, Paul H. Chapter 9: A.C. Bhaktivedanta Swami's Preaching in the Context of Gaudiya Vaishnavism // The Hare Krishna Movement: The Postcharismatic Fate of a Religious Transplant. New York, Columbia University Press, 2004. ISBN 0-231-12256-X.
• Stewart, Tony K. The Final Word: The Caitanya Caritamrita and the Grammar of Religious Tradition. Oxford University Press, 2010-03-01. ISBN 978-0-19-539272-2. DOI:10.1093/acprof:oso/9780195392722.001.0001.

Външни връзки

• Vedabooks.bg Веда Бхагавата пурана и Бхагавад гита книги дхарма