Попфолк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Чалга)
Направо към: навигация, търсене
„Чалга“ пренасочва насам. За традиционния стил, вижте Чалга (традиционен стил)

Попфолкът, наричан още чалга или етнопоп, е музикален стил, придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от фламенко. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми. Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.[1][2][3]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

По форма поп-фолкът (съкратено от „популярен фолклор“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно-музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“[4][5]. Думата чалга произлиза от турската дума çalgı — свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга.[6]

Жанрът започва развитието си с появата на Хисарския поп, популярен от 80-те години на 20 век, както и с творчеството на оркестър „Кристал“ от град Ямбол, чиято солистка от 1987 до 1998 г. е Тони Дачева, наричана „Първата дама на поп-фолка“.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Противниците на чалгата твърдят, че тя няма връзка с националните местни български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход. И въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове и е превърната в атракция за туристите[7], които я приемат за чудесен начин за забавление, жанрът се посреща с отвращение от по-консервативната публика.

От значима част на интелигенцията чалгата е критикувана заради прокламираната безвкусица и отхвърлянето на моралните норми[8], заради теми като изневярата и нормалността на корупцията, заради шокиращия външен вид на нейните изпълнители, заради влиянията от Близкия изток и арабския свят, както и заради недвусмислено сексуалните текстове. Чалгата често е сексистка. Чалгата е популярна сред туристите, които не разбират текстовете.[9]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“, в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.
  2. Валентин Хаджийски: За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I, „Гласове“, 25.05.2014 г., За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“, „Гласове“, 29.10.2014 г.
  3. Мирослава Кортенска, „Култура на упадъка“, librev.com, 28 февруари 2010 г.
  4. Стателова, Розмари. (2003) Седемте гряха на чалгата. София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1
  5. Димов, Венцислав. (2001) Етнопоп бумът. София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16
  6. Colors of Enchantment: Theater, Dance, Music and the Visual Arts of the ... – Google Books. // Books.google.ca. Посетен на 2012-10-22.
  7. Бойко Пенчев, „Бетовен, Шилер и чалга“, Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.
  8. Клер Леви, „Морална паника по време на преход“, в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г.
  9. Rebecca Richardson, „Do you like Chalga?“, Eat Stay Love Bulgaria, 6 март 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]