Чалъкови (род)
| Чалъкови | |
|---|---|
| Страна |  Османска империя Княжество България |
| Националност | българи |
Чалъкови са български копривщенско-пловдивски род, джелепи и бегликчии. Вълко Тодоров Чалъков от Копривщица дарява средства за изграждане на болницата (1775) и параклиса „Свети Димитър“ (1778) в Хилендарския манастир. Неговите внуци Вълко Тодоров Чалъков (поч. 1841) и Стоян Тодоров Чалъков (поч. 1850) се преселват в Пловдив и заемат важно място в обществения живот на този град през Възраждането. Син на Стоян е Георгаки Чалъкоглу, който получава бейска титла и е депутат в съществувалия за кратко османски Сенат, а неговият син Никола Чалъков на няколко пъти е кмет на Пловдив. Вълковата сестра Рада Чалъкова е баба по майчина линия на Любен и Петко Каравелови.[1] Други видни потомци на рода са Георги Вълкович и Стоян Чомаков.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пеев, Петко. Петко Каравелов, година ІІІ, кн. 10. София, Библиотека Наши времена, 1946. с. 17.
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Кесяков, Х. Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови: потекло, живот и дейност. Пловдив, 1935.
- Стоянов, М. Чалъковци (Към историята на един чорбаджийски род). – Исторически преглед, 7, 1950-1951, 313-329.
- Янева, М. Нови данни за стопанската дейност на Чалъкови. – Bulgarian Historical Review, 34, 2006, 596-605.
- Левкова, М. Българският род Чалъковци през Възраждането. – Родознание / Genealogia, 2010, № 2, 41-45.
- Lyberatos, A. Men of the Sultan: The Beglik Sheep Tax Collection System and the Rise of a Bulgarian National Bourgeoisie in Nineteenth-Century Plovdiv. – Turkish Historical Review, 1, 2010, 55-85.
- Левкова-Мучинова, М. Родът Чалъковци през Възраждането[неработеща препратка]: автореферат на дисертация. С., 2012
