Чардашко дере

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паметна плоча за поп Дончо Плачков

Чардашко дере е малка, историческа рекичка, намираща се на около два километра северозападно от град Копривщица. Дерето служи като един допълнителен водоизточник на града.[1]Ляв приток е на река Тополница. Извира в околностите на връх Рошава могила. В долното си течение протича през местността Войводенец, мястото където се провежда Националният събор на българското народно творчество. Устието на Чардашко дере се намира в зоната на горския разсадник на одържавеното през 1922 г. Дружество за залесяване в град Копривщица.

Когато отминават първите дни на Априлското въстание, както пише години по-късно участника в него Танчо Шабанов, на 28 април няколко души, комитетски дейци взимат решение да бъдат избити турчеещите се копривщенски цигани, по подобие на тези в Клисура, където до запалването на града от ордите башибозук на Тосун бей те са свободни. Това е наложено заради заловеният циганин, който се опитвал да се свърже с турците в Стрелча и да обади какво става в Копривщица. Циганите са изкарани в местността „Чардашко дере“ и изклани повечето от тях, заедно с пет турци. В клането участва и въстаникът Тодор Тумангелов.[2] Много малко са убити с огнестрелно оръжие или умрели от страх. Само един по професия гюмрукчия (събирач на такси) бил оставен жив, заедно със семейството му, защото бил добър човек.[3]

В навечерието на събитията в Копривщица от април 1876 г. в селото има около шестесет цигански семейства, препитаващи с като ковачи, музиканти и дръндари, майстори на плъсти. Като изповядващи мохамеданската религия имали заделено специално помещение, което да използват като джамия.[4]

На 1 май 1876 г. от посока североизток, откъм Чуминската река и по върха Три могили почернява от редовна турска армия и башибозук, наброяващи общо около пет хиляди души. Аскера се предвожда от Хасан бей и Хафъз паша. Копривщенските първенци за да уверят насилниците, че селото е мирно и верноподаническо изпращат с „дарове“ поп Дончо Плачков като парламентьор при тях. Той не успява да стигне до командирите и дали защото не е снабден с парламентьорски отличителни знаци или защото ако началниците приемат мисията му башибозука няма да може да разграби селото. Поп Дончо Плачков става първата кървава жертва на Копривщица в олтара на свободата.[5]Героя е посечен на място в района на Чардашко дере.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Общински план за развитие 2006 – 2013 г.. // Община Копривщица. Посетен на 28 юни 2022.
  2. Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Кирила Възвъзова-Каратеодорова. Непубликувани документи за участници в Априлското въстание в Копривщица. София, ОФ, 1980. с. 183.
  3. Сапунджиев, Евтимий. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, 20 Априлъ 1876, 1926. с. 232 т. II.
  4. Сапунджиев, Евтимий. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, 20 Априлъ 1876, 1926. с. 257 т. I.
  5. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Свещеник Дончо Плачков. 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 63 – 65.

.