Чарлз Стърт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стърт.

Чарлз Стърт
Charles Sturt
английски пътешественик изследовател
Портрет на Чарлз Стърт от 1849 г.
Портрет на Чарлз Стърт от 1849 г.

Роден
Починал
16 юни 1869 г. (74 г.)
Националност Флаг на Англия Англия
Семейство
Баща Томас Нейпир Стърт
Майка Джанет Стърт
Съпруга Шарлот Кристиана Грин
Чарлз Стърт в Общомедия

Чарлз Нейпир Стърт (на английски: Charles Nepier Sturt) е английски пътешественик и колониален деятел, изследовател на Австралия.

Произход и младежки години (1795 – 1827)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 април 1795 година в Бенгалия, Индия, най-големият от осемте сина от общо 13-те деца в семейството на Томас Стърт, съдия в Британската остиндийска компания. На 5-годишна възраст е изпратен да се образова в Англия. След завършване на средното си образование, поради липса на финанси, не може да се запише в университет и в началото на септември 1813 постъпва в Британската армия. Служи на Пиренеите в края на Полуостровната война (1807 – 1814), воюва срещу американците в Канада и се завръща в Европа няколко дни след битката при Ватерлоо (1815 ). Следващите три години прекарва с армията в окупирана Франция, а през 1818 е изпратен със своя полк в Ирландия.

На 7 април 1823 е обявен за лейтенант, а на 15 декември 1825 получава чин капитан. През 1827 г. е назначен в конвой, който съпровожда каторжници в Нов Южен Уелс, Австралия. След пристигането си в Сидни Стърт е очарован от природата и климата на страната и подава молба до губернатора на Нов Южен Уелс Ралф Дарлинг да бъде оставен на служба в Австралия. Молбата му е удовлетворена и той е зачислен с чин майор в местната полиция и назначен като военен съветник в правителството на щата. В Сидни Стърт се сприятелява с други „местни“ пътешественици – Джон Оксли, Алън Кънингам и Хамилтън Юм.

Експедиционна дейност (1828 – 1846)[редактиране | редактиране на кода]

От 1828 до 1846 г. провежда три експедиции и изследва обширни пространства от Южна Австралия.

Първа (кафяво) 1828 – 29 и втора (зелено) 1829 – 30 експедиции на Ч. Стърт

Първа експедиция (1828 – 1829)[редактиране | редактиране на кода]

На 10 ноември 1828 г., заедно с Хамилтън Юм, двама войника и осем освободени каторжници, тръгва от Сидни. Пресича Големия Вододелен хребет, спуска се по река Маккуори (ляв приток на Дарлинг) и на 1 януари 1829, на запад от реката и успоредно на нея, открива река Боган (ляв приток на Дарлинг). Спуска се по нея и открива река, която кръщава в чест губернатора на Нов Южен Уелс – Дарлинг (2740 км, десен приток на Мъри).

Втора експедиция (1829 – 1830)[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1829 г., отново заедно с Хамилтън Юм, пресича Големия Вододелен хребет, но този път на югозапад от Сидни. Достига до откритата от него на 7 януари 1830 река Марамбиджи (2172 км) и по нея за една седмица се спуска до река Мъри (открита вторично от него). Продължава надолу по реката и на 23 януари, на 37°07′ ю. ш. 141°54′ и. д. / 37.116667° ю. ш. 141.9° и. д., открива устието на река Дарлинг. На 9 февруари се спуска до устието на Мъри в езерото Александрина и през май 1830 г., след като изминава 1700 мили нагоре по теченията на Мъри и Марамбиджи, се завръща в Сидни.

Така в резултат на двете пътешествия на Стърт е открита и в общи линии изследвана речната система на Мъри и на цяла Югоизточна Австралия като цяло. Той доказва, че по западните склонове на Австралийските Алпи текат реки-хамелеони, пълноводни в дъждовни години и сезони или изцяло изчезващи по време на засушавания. Той изследва територия по площ два пъти превишаваща Англия и установява, че значителна част от нея е напълно пригодна за заселване и земеделие. Двете си пътешествия Стърт описва в издадената от него в Лондон през 1833 г. книга „Two expeditions into the interior of Southern Australia during 1828, 1829, 1830 and 1831“ (I-II, London, 1833).

През септември 1834 г. Стърт напуска Австралия и две години пребивава в Англия. През 1836 се основава колонията Южна Австралия и Стърт е назначен за главен инспектор на колонията в Аделаида. Основната му дейност се състои в съставяне на описания на новите територии с цел икономически възможности за прииждащите заселници.

През 1838 г. изследва течението на Мъри от устието на левия ѝ приток река Мита-Мита до устието на Марамбиджи.

Първи опит за пресичане на Австралия (1844 – 1846)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 40-те години на ХІХ в. Стърт разработва план за пътешествие във вътрешността на континента. Той изхожда от предположения, че в тази част на Австралия има прясна вода. До този извод Стърт стига, като наблюдава птиците, които лятно време извършват миграция от южните райони на Австралия на север, в нейните централни части. Той счита, че някъде в средата на континента, около Южния тропик, има плодородни земи и голямо вътрешно езеро.

В началото на 1844 г. Стърт пристъпва към организирането на правителствена експедиция, целта на която е пресичането на Австралия от юг на север и блестящо се подготвя за трудното пътешествие. Основната цел обаче е откриването на нови пасища във вътрешността на континента за бурно развиващото се животновъдство в новата колония. В експедицията участват дванадесет човека с три фургона. Взети са двеста овце, единадесет коня, тридесет бика, много хранителни припаси и вода. В експедицията участва известният по-късно с изследванията си в Австралия Джон Макдоъл Стюарт.

През август 1844 експедицията тръгва от Аделаида на североизток, пресича хребета Лофти (934 м) и навлиза в басейна на Мъри. Изкачва се по Дарлинг до езерото Менинди (32°21′ ю. ш. 142°20′ и. д. / 32.35° ю. ш. 142.333333° и. д.) и оттам продължава на северозапад. През януари 1845 пресича Бариерния хребет (474 м), където след 40 години е открито най-голямото находище на оловно-цинкови руди в света Броукън Хил и покрай западните му склонове се насочва на север. Там Стърт открива камениста пустош, където загиват няколко човека от отряда. На 30°49′ ю. ш. 139°48′ и. д. / 30.816667° ю. ш. 139.8° и. д. открива езерото Фрум, продължава на североизток и достига до „класически“ пясъчни пустини със съвършено голи дюни и бархани. В тази част на Австралия, на 29º ю.ш., открива южната част на хребета Грей. През януари 1845 е открит оазиса с прясна вода Роки Глен и експедицията прекарва там до края на юли 1845. Оттам продължава на северозапад и открива пресъхващата река Стшелецки крийк. Между нея и река Купърс крийк (около 1400 км, също открита от него) открива каменната пустиня Стърт. На 8 септември достига до 24º 40` ю.ш. в централната част на пустинята Симпсън. Поради недостиг на питейна вода експедицията поема обратно, в средата на ноември се добира до оазиса Роки Глен, след още 270 мили до река Дарлинг и на 19 януари 1846 Стърт и неговите спътници се завръщат в Аделаида.

Рейдът на Стърт в Централна Австралия е велик географски подвиг, но резултатите от експедицията му предизвикват голямо разочарование. Става съвършено очевидно, че в централната част на континента няма нито пресни езера, нито земи, пригодни за пасища. Стърт открива огромна пустиня, знойна като Сахара, но още по-безплодна и още по-недостъпна.

Следващи години (1846 – 1869)[редактиране | редактиране на кода]

През 1847 г. Стърт заминава за Англия, където за заслугите си по опознаването на Австралия през ноември е награден със златен медал от Кралското географско дружество. През 1849 издава втората си книга посветена на пътешествието му до Централна Австралия – „Narrative of an expedition into Central Australia, performed during the years 1844, 45, 46“ (I-II, London, 1849), която с право се счита за едно от най-хубавите географски произведения на ХІХ в.

В края на 1849 Стърт отново се връща в Аделаида и заема държавна служба в колониалната администрация. От 1853 до 1856 пребивава отново в Англия, когато е назначен за губернатор на щата Виктория, но той не заема този пост. Същата година е назначен за губернатор на щата Куинсланд и той приема.

През 1860 г. Стърт получава известие за гибелта на един от тримата му сина в Индия и това сериозно се отразява на здравословното му състояние. През 1863 напуска губернаторския пост в Куинсланд и се връща в Англия. Там той живее в Челтнъм още шест години и умира 16 юни 1869 година на 74-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 453 – 454.
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 13, 15, 24, 35, 81, 82. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847
  • Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 302 – 304, 316 – 318.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]