Чарли Пасарел
| Чарли Пасарел | |
| Charlie Pasarell | |
Чарли Пасарел, 1985 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава | |
| Роден | 12 февруари 1944 г.
|
| Височина / Тегло | 185 cm |
| Кариера | |
| Професионална | 1968 (аматьор от 1960) |
| Оттеглил се | 1979 |
| Сингъл | |
| Победи-загуби | 230–241 |
| Титли от ATP | 23 |
| Най-висока позиция | 11 (1966, World's Top 20)[1] |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | 3-ти кръг 1976, 1977яну |
| Ролан Гарос | 3-ти кръг 1973 |
| Уимбълдън | 1/4 финал 1976 |
| ОП на САЩ | 1/4 финал 1965 |
| Двойки | |
| Победи-загуби | 239–201 |
| Титли от ATP | 30 |
| Най-висока позиция | 12 (23 август 1977) |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | Финал 1977 |
| Ролан Гарос | Финал 1970 |
| ОП на САЩ | Финал 1965, 1969 |
| Отборно | |
| Купа Дейвис | САЩ |
| Друго | |
| Информацията е актуална към 13 февруари 2025 | |
| Чарли Пасарел в Общомедия | |
Чарлз Мануел Пасарел-младши (на английски: Charles Manuel Pasarell Jr.) е пуерториканско-американски тенисист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Чарлз Мануел Пасарел-младши е роден на 12 февруари 1944 г. в Сан Хуан, Пуерто Рико. Баща му също е бил тенисист и е шампион на Пуерто Рико шест пъти през 50-те години на XX век.[2]
Чарли Пасарел посещава и завършва Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Чарли Пасарел е класиран десет пъти в топ десет на САЩ, номер 1 през 1967 г. и номер 11 в света през 1966 г.[1]
Чарли Пасарел участва в големи турнири от 1960 до 1979 г., като най-успешните му представяния са на двойки. Той стига до финал на двойки мъже на първенството на САЩ през 1965 г. с Франк Фрьолинг и през 1969 г. с Денис Ралстън, на Откритото първенство на Франция с Артър Аш през 1970 г. и на Откритото първенство на Австралия през 1977 г. с Ерик ван Дилен. Той е четвъртфиналист на сингъл на Националното първенство на САЩ през 1965 г. и на Уимбълдън през 1976 г.
Чарли Пасарел е член на отбора на САЩ за Купа Дейвис през 1966, 1967, 1968 и 1974 г.
На двойки най-значимите победи на Пасарел са на Националното първенство на САЩ на закрито през 1967 г. с Артър Аш, на игрите на „Американ Еърлайнс“ през 1974 г. с Шерууд Стюарт, които се играят до настоящия турнир в Индиън Уелс, и Алън Кинг Класик през 1976 г. с Артър Аш.
Чарли Пасарел е въведен в Международната зала на славата на тениса през юли 2013 г.[3]
Чарли Пасарел е основател на турнира Индиън Уелс Оупън в Калифорния,[4] чийто дългогодишен директор е до оттеглянето си от тази позиция през 2012 г.
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]Финали на двойки от Голям шлем (4)
[редактиране | редактиране на кода]| година | турнир | партньор | съперник | резултат |
|---|---|---|---|---|
| 1965 | ОП САЩ | 4 – 6, 12 – 10, 5 – 7, 3 – 6 | ||
| 1969 | ОП САЩ | 6 – 2, 5 – 7, 11 – 13, 3 – 6 | ||
| 1970 | Ролан Гарос | 2 – 6, 4 – 6, 3 – 6 | ||
| 1977 | ОП Австралия | 4 – 6, 4 – 6 |
Финали на сингъл (23 титли; финала)
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 "Charlie Pasarell, new Hall of Fame member, keeps building his legacy", Los Angeles Times, March 5th, 2013.
- ↑ Campeones de Puerto Rico // caribbean.usta.com. Архивиран от оригинала на September 10, 2011. Посетен на July 16, 2011.
- ↑ Hingis elected to International Tennis Hall of Fame // ITF Tennis. March 4, 2013. Посетен на March 6, 2013.
- ↑ Biller, Steven. The Influencers // Palm Springs Life. October 2007.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Чарли Пасарел в сайта на ATP
- Чарли Пасарел в сайта на ITF
- Чарли Пасарел в сайта на Davis cup
- Чарли Пасарел в сайта на Залата на тенис славата