Часовникова кула (Ботевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Часовниковата кула в Ботевград
Кулата и площада
Гербът на Ботевград с изображение на Часовниковата кула

Часовниковата кула в Ботевград е символ на града и е част от Стоте национални туристически обекта на България. С подновен часовников механизъм, тя все още сигнализира всеки кръгъл час със съответен брой камбанни звънове. Построена е през 1866 г.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Височината ѝ е 30 метра, което я прави най-високата часовникова кула в България.[1] Отличителни белези са нейните барокови елементи и стенописите, украсяващи вълнообразните корнизи. Долната част на кулата е каменна зидария с вратичка, през която се влиза вътре за обслужване и навиване на часовниковия механизъм. Следват вълнообразна и най-отгоре – шестоъгълна надстройки с намаляващи диаметри.

Часовников механизъм[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналният часовников механизъм е изработен от Генчо Наков „Кантарджията“ и се съхранява в Ботевградския музей. Новият е дело на майстори от Етъра и също отброява часовете с камбанни звънове.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кулата е построена през 1866 г. по предложение на Мидхад паша от врачежанския майстор Вуно Марков. Часовниковият механизъм е направен от местния железар Генчо Наков, а камбаната – от банския майстор Лазар Димитров.

Първоначално на върха на кулата имало дървена къщичка, от която на всеки кръгъл час излизал турчин с фес, който се покланял докато камбаната отброявала часа. След Освобождението местните хора свалят и изгарят турския символ.[2]

През 1924 г. до кулата е пристроено читалище. След половин век, при реставрация на кулата, читалището е премахнато, а до кулата е засадена дугласка ела. Дръвчето израства през годините докато на височина почти достига кулата. То става едно от любимите дървета на ботевградчани и години наред бива украсявано за коледните и новогодишни празници. За съжаление обаче, порасналото дърво е твърде близо до кулата, и по оценка на лесовъда Йордан Кюрпанов – корените му застрашават символа на града. Дървото е отсечено, а в другия край на площада са засадени три нови дървета.

Печатът за този обект се намира в Историческия музей.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Влайкова, Симеонка. Ботевград през годините, Част 2. Ботевград, 2003. с. 89 – 93.
  2. Влайкова, Симеонка. Ботевград през годините, Част 1. Ботевград, 2000. с. 67.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]