Частица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Частицата е част на речта, която внася промяна в значението на изречението или служи за образуване на нови думи или форми на думи[1].

Когато се отнасят до съдържанието на цялото изречение, частиците обикновено имат експресивна роля. Такива са частиците „да, хайде, ха, ето“, които в тази си функция са в началото на изречението със самостоятелно ударение. Частиците спадат към неизменяемите части на речта.

Частиците се характеризират със семантична и синтактична несамостойност и морфологична неизменяемост. От функционално гледище частиците биват три основни групи:

  1. Частици, които модифицират смисъла на думата или изказването: ма, бре, мари, май, уж, дано, ли, не, да, ето и други. Класът на модифициращите частици се поделя на подгрупи от семантично гледище – напр. усилващи, показателни, отрицателни, въпросителни, емоционално-експресивни и т.н.
  2. Формообразувателни частици: ще, по, най, нека, да.
  3. Словообразувателни частици: еди-, -годе, се, си, ~ и да е, току-.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пашов, П. (2005), Българска граматика. Издателска къща „Хермес“. ISBN 954-459-653-4