Части на изречението
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Части на изречението е термин от граматиката на всеки език, разглеждащ елементите, съставящи изречението.
Във всяко изречение функцията, която изпълнява дадена дума или група от думи, определя към коя част на изречението принадлежи тази дума.
В българския език
[редактиране | редактиране на кода]В българския език има 5 основни части на изречението, които са разделени на 2 групи:
Към посочените по-горе основни части, като съществени се възприемат и вариативните форми на определение, които някои автори третират, като самостоятелни по тежест, но те не са такива, а си остават в йерархично подниво на:
- определение
- приложение (наричано номинативно или номинационно определение)
- сказуемно определение
Обособени части в изречението
[редактиране | редактиране на кода]Обособени части са второстепенни части на изречението, които имат относителна смислова самостоятелност и са отделени интонационно и пунктуационно. Те често се въвеждат с причастие, обръщане на словореда или преместване на определителния член.
Пример: Изплашено, кучето се скри под леглото. Обособената част тук е изплашено. Тя изпълнява службата на обстоятелствено пояснение.
Обособяват се само второстепенните части (допълнение, обстоятелствено пояснение, определение, приложение и сказуемно определение).
Определенията на местоименията задължително се обособяват:
- Те, уморени и ядосани, едвам вървяха.
Задпоставените съгласувани определения се обособяват:
- Скрих се зад дърветата, свежи и разлистени.
Могат да се обособяват приложения:
- Георгиев, новият учител, влезе в стаята.
Приложенията на местоименията задължително се обособяват:
- Той, приятелят от детинство, не ми повярва.
Когато едно обстоятелствено пояснение уточнява друго, второто обстоятелствено пояснение се обособява:
- Там, в отдалечената къща, той намира покой и хармония.
Обособените части винаги се отделят със запетая, тире или скоби.
Определяне
[редактиране | редактиране на кода]За определянето на частите на изречението обикновено се използват въпроси:
- за подлог – кой?
- за сказуемо – какво прави/върши?
- за допълнение – какво/каква/какви?
- кого/на кого?
- пряко – какво/кого + думата сказуемо + подлог?
- непряко – предлог + какво/кого + думата сказуемо + подлог?
- за обстоятелствено пояснение:
- за начин – как?
- за място – къде?
- за време – кога?
- за количество – колко?
- за определение – какъв/каква/какво/какви/чий/чия/чие/чии?
- за сказуемно определение – какъв/каква/какво + е + подлог, какви + са + подлог?
Еднородни части на изречението
[редактиране | редактиране на кода]Еднородните части са части на простото изречение, които изпълняват еднаква синтактична служба, отговарят на един и същи въпрос и се свързват помежду си съчинително (безсъюзно или със съчинителен съюз).