Часът на вълка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Часът на вълка
Vargtimmen
Режисьор Ингмар Бергман
Сценарий Ингмар Бергман
В ролите Макс фон Сюдов
Лив Улман
Георг Ридеберг
Ерланд Юсефсон
Ингрид Туули
Музика Ларс Йохан Верле
Оператор Свен Нюквист
Монтаж Улла Ригхе
Жанр Сюрреализъм
Премиера 19 февруари 1968
Времетраене 87 мин.
Страна Швеция
Език Шведски
Цветност черно-бял
Приходи $250,00 (US)
Външни препратки
IMDb

Часът на вълка (на шведски: Vargtimmen) е шведски сюрреалистичен филм от 1968 година на режисьора Ингмар Бергман по негов собствен сценарий. Заглавието е препратка към славянско поверие, в което се твърди, че три часа след полунощ идва вълкът, за да прибира животи. Това поверие има своята статистическа обосновка, която твърди, че най-много хора умират именно в този час. Филмът разглежда самотата, лудостта и изолацията - най-честите теми в творчеството на Бергман.

В главните роли се играят от Макс фон Сюдов и Лив Улман, а зад камерата е Свен Нюквист.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Филмът започва като разговор между Алма (Лив Улман) и зрителите. Тя говори за съпруга си, за неговото състояние, което е развито като спомени, базирани на неговите дневници и нейни размишления.

Йохан Борг (фон Сюдов) е художник, който живее с младата си съпруга Алма в малка къща на остров Балтрум, където търси спокойствие след сътресение (което не се разкрива във филма). Йохан има чести контакти със странни и подозрителни хора, за които убеждава Алма, че са негови демони, и на които дава имена: Човекът-птица, Паразитите, Месоядците, Учителят и Дамата с шапката. Измъчван от демоните си, Йохан развива лошо безсъние.

Един ден старата дама спира до къщата и казва на Алма да прочете дневниците на съпруга си, които са скрити под леглото. Алма разбира, че Йохан не е навестяван само от истински или въображаеми посетители, а и от образите на първата му любима, Вероника Воглер (Ингрид Туули).

Двойката е посетена от барон фон Меркенс (Erland Josephson), който живее в замъка на острова. Художникът и съпругата му посещават сюрреалистичния замък и неговите обитатели. След вечеря, съпругата на барона кани двойката в спалнята, където им показва портрет на Вероника Воглер, рисуван от Йохан. Картината е толкова красива, че баронесата възкликва: „Това се превърна в част от самотния ми живот. Обожавам я!“. След като Йохан и Алма напускат замъка, тя споделя с него своя страх — да не го изгуби заради демоните, но е непреклонна и заявява, че ще се бори и няма да се предаде лесно.

Филмът е разделен чрез ремарк на две части.

Във втората част, отново Алма стои будна с Йохан, който е измъчван от кошмари и не може да спи. Той казва, че това е „Часът на вълка“ — в който най-много хора се раждат и умират. Оттук нататък Бергман разглежда психологическия срив на твореца — захвърля го в предишни спомени, подлага го на срещи с различни демони — Учителят, който се опитва да го откаже от спомените за Вероника.

Един от най-критикуваните и най-интересни (идеологически и философски) моменти настъпва тогава, когато дамата с шапката сваля кожата от лицето си.

Във финалните кадри, Алма говори на камерата: „Вярно ли е, че жена, която живее дълго време с мъжа си, накрая все още го харесва? Имам предвид, тя го обича, опитва се да мисли и вижда като него? Казва, че това може да те промени. Искам да кажа, ако обичах повече или по-малко и не се притеснявах от всичко около него, щях ли да мога да го защитя по-добре?“

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Часът на вълка е прожектиран за пръв път през 19 февруари 1968 година.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Часът на вълка е посрещнат добре от критиката и дори в момента има висок рейтинг в агрегатори на филмови ревюта като Rotten Tomatoes.

Ню Йорк Таймс пишат, че „не е най-великия филм на Бергман, но е немислимо за всеки, който е сериозно заинтересован от киното да не го е гледал“.

Завет[редактиране | редактиране на кода]

Най-дълго продължимата радио програма на WBAI взима името си от филма. „Часът на вълка“ се излъчва от 1972 и е фокусирано върху литературни произведения на научната фантастика и фентъзи жанра.