Часът на вълка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Часът на вълка
Vargtimmen
РежисьориИнгмар Бергман
СценаристиИнгмар Бергман
В ролитеМакс фон Сюдов
Лив Улман
Георг Ридеберг
Ерланд Юсефсон
Ингрид Тюлин
МузикаЛарс Юхан Верле
ОператорСвен Нюквист
МонтажУлла Ригхе
Жанрсюрреализъм
Премиера19 февруари 1968
Времетраене87 минути
СтранаFlag of Sweden.svg Швеция
Езикшведски
Цветностчерно-бял
Приходи$ 250 000
Външни препратки
IMDb Allmovie

Часът на вълка (на шведски: Vargtimmen) е шведски сюрреалистичен филм от 1968 година на режисьора Ингмар Бергман по негов собствен сценарий. Заглавието е препратка към славянско поверие, в което се твърди, че три часа след полунощ идва вълкът, за да прибира животи. Това поверие има своята статистическа обосновка, която твърди, че най-много хора умират именно в този час. Филмът разглежда самотата, лудостта и изолацията - най-честите теми в творчеството на Бергман. В главните роли играят Макс фон Сюдов и Лив Улман, а оператор е Свен Нюквист.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Филмът започва като разговор между Алма (Лив Улман) и зрителите. Тя говори за съпруга си, за неговото състояние, което е развито като спомени, базирани на неговите дневници и нейни размишления.

Йохан Борг (фон Сюдов) е художник, който живее с младата си съпруга Алма в малка къща на остров Балтрум, където търси спокойствие след сътресение (което не се разкрива във филма). Йохан има чести контакти със странни и подозрителни хора, за които убеждава Алма, че са негови демони, и на които дава имена: Човекът-птица, Паразитите, Месоядците, Учителят и Дамата с шапката. Измъчван от демоните си, Йохан развива лошо безсъние.

Един ден старата дама спира до къщата и казва на Алма да прочете дневниците на съпруга си, които са скрити под леглото. Алма разбира, че Йохан не е навестяван само от истински или въображаеми посетители, а и от образите на първата му любима, Вероника Воглер (Ингрид Туули).

Двойката е посетена от барон фон Меркенс (Erland Josephson), който живее в замъка на острова. Художникът и съпругата му посещават сюрреалистичния замък и неговите обитатели. След вечеря, съпругата на барона кани двойката в спалнята, където им показва портрет на Вероника Воглер, рисуван от Йохан. Картината е толкова красива, че баронесата възкликва: „Това се превърна в част от самотния ми живот. Обожавам я!“. След като Йохан и Алма напускат замъка, тя споделя с него своя страх – да не го изгуби заради демоните, но е непреклонна и заявява, че ще се бори и няма да се предаде лесно.

Филмът е разделен чрез ремарк на две части.

Във втората част, отново Алма стои будна с Йохан, който е измъчван от кошмари и не може да спи. Той казва, че това е „Часът на вълка“ – в който най-много хора се раждат и умират. Оттук нататък Бергман разглежда психологическия срив на твореца – захвърля го в предишни спомени, подлага го на срещи с различни демони – Учителят, който се опитва да го откаже от спомените за Вероника.

Един от най-критикуваните и най-интересни (идеологически и философски) моменти настъпва тогава, когато дамата с шапката сваля кожата от лицето си.

Във финалните кадри, Алма говори на камерата: „Вярно ли е, че жена, която живее дълго време с мъжа си, накрая все още го харесва? Имам предвид, тя го обича, опитва се да мисли и вижда като него? Казва, че това може да те промени. Искам да кажа, ако обичах повече или по-малко и не се притеснявах от всичко около него, щях ли да мога да го защитя по-добре?“

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнител Роля
Макс фон Сюдов Юхан Борг
Лив Улман Алма Борг
Гертруд Фрид Корин фон Меркенс
Георг Рюдеберг Архивист Линдхорст
Ерланд Юзефсон Барон фон Меркенс
Найма Вифстранд Старица с шапка
Улф Йохансон Терапевт Хеербранд
Гудрун Брост Гамла фон Меркенс
Бертил Анденберг Ернст фон Меркенс
Ингрид Тюлин Вероника Фоглер [1]

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

  • „Часът на вълка“ е прожектиран за пръв път през 19 февруари 1968 година.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

„Часът на вълка“ е посрещнат добре от критиката и дори има висок рейтинг в агрегатори на филмови ревюта като Rotten Tomatoes. Ню Йорк Таймс пишат, че „не е най-великия филм на Бергман, но е немислимо за всеки, който е сериозно заинтересован от киното да не го е гледал“.

Завет[редактиране | редактиране на кода]

Най-дълго продължимата радио програма на WBAI взима името си от филма. „Часът на вълка“ се излъчва от 1972 и е фокусирано върху литературни произведения на научната фантастика и фентъзи жанра.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пълен списък на актьори и роли - „Часът на вълка“. // Internet Movie Database. Посетен на 2 ноември 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]