Ча Бум-Кун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ча Бум-Кун
Cha Bum Kun.jpg
Лична информация
Прякор Cha Boom
Роден 22 май 1953 г. (63 г.)
Хвасон, Южна Корея
Ръст 179
Пост Нападател
Юношески отбори
1972 – 1975 Университет Корея
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1976 – 1978
1978 – 1979
1979 – 1983
1983 – 1989
Южна Корея Отбор на ВВС
Германия Дармщат 98
Германия Айнтрахт
Германия Байер Леверкузен

1
122
185
(–)
(0)
(46)
(52)
Национален отбор
1972 – 1986 Южна Корея Южна Корея 121 (55)
Треньор
1991 – 1994
1997 – 1998
1998 – 1999
2004 – 2010
Южна Корея Улсан Хюндай
Южна Корея Южна Корея
Китайска народна република Шънджън Руби
Южна Корея Сувон Самсунг Блууингс
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Ча Бум-Кун в Общомедия

Ча Бум-Кун (на корейски: 차범근) е южнокорейски футболист и треньор. Кариерата му преминава в немската Бундеслига, където е известен като Ча Бум (Tscha Bum), заради името си и силният удар по топката. Много популярен в родината си и в Германия, той е обявен за Най-добър футболист на Азия за 20 век и за един от най-добрите чужденци в Бундеслигата[1]. Със своите 55 гола за националния отбор е и голмайстор за всички времена на Южна Корея.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ча Бум-Кун се нарежда между най-добрите играчи на Южна Корея. Той става известен от 1978 г., когато пристига в Дармщат, до оттеглянето му от футбола през 1986 г. след участие в първото и единственото му Световно първенство. Ча печели два пъти Купата на УЕФА – с Айнтрахт Франкфурт (1980) и Байер Леверкузен през 1988 г., когато отбелязва едно от попаденията срещу Еспаньол на финала. Учудващо е пренебрегван от своята родина след преминаването му в Германия. Независимо от това, той отбелязва 55 гола в 121 международни срещи. Ча добре използва времето си в Европа, за да придобие подходяща треньорска квалификация и впоследствие ръководи Южна Корея на финалите на Световното първенство през 1998 г. във Франция. Четири години по-късно неговият син Ча Ду-Ри помага на Южна Корея, която заедно с Япония е домакин на Световното първенство, да достигне до полуфинал.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Top 10 Bundesliga Imports
  2. Keir Radnedge, The Complete Encyclopedia Of Soccer, Carlton Books Limited 2006