Киркалово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Чекри)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Киркалово
Παραλίμνη
— село —
Гърция
40.7511° с. ш. 22.4542° и. д.
Киркалово
Централна Македония
40.7511° с. ш. 22.4542° и. д.
Киркалово
Воденско
40.7511° с. ш. 22.4542° и. д.
Киркалово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Надм. височина 10 m
Население 860 души (2011 г.)
Демоним киркало̀вци[1]

Кирка̀лово[2] или Чекр̀е, Ч̀екъра,[3] Чекри[4] (на гръцки: Παραλίμνη, Паралимни, катаревуса Παραλίμνιον, Паралимнион, до 1926 година Τσέκρι, Цекри[5]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на надморска височина от 10 m в северозападния край на Солунското поле на 7 километра югоизточно от Енидже Вардар (Яница) по пътя за Гумендже (Гумениса). В миналото селото е било на брега на Ениджевардарското езеро, пресушено в средата на 30-те години на XX век.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Към 1527-1532 година Чекре, наричано и Киркалова, е вакъф на Евренос бей в казата Йенидже и Вардар и наброява 21 ханета и 7 неженени мъже.[6]

На австрийската военна карта селото е отбелязано като Чекре (Čekre), на картата на Кондоянис е отбелязано като Цекри (Τσέκρι). Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Киркалово или Цекри (Κιρκάλοβο ή Τσέκρι) е село с 30 християнски семейства.[7]

В края на ΧΙΧ век Киркалово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Киркалово:

Селото Чекри е разположено в равнината край езерото, на изток от града. Жителите му са българи и се занимават предимно със земеделие, риболов и отглеждане на пиявици. Земеделците работят като наемници на мюсюлманина собственик на селото, който получава и дохода от ливадите. Край селото минава река, която през зимата е непресекаема, тъй като се качва силно по това време на годината.[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Киркалово (Чекре) брои 198 жители, всички българи християни.[9]

Киркаловци взимат участие в борбите на ВМОРО. Селото е база за четите на ВМОРО, действащи в Ениджевардарското езеро, поради което е обект на репресии от страна на османските власти и гръцки андарти. В резултат голяма част от жители са принудени да се изселят в Енидже Вардар и Солун. Някои от тях се завръщат след Хуриета от 1908 година.[10]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Киркалово (Kirkalovo) има 160 българи екзархисти и работи българско училище.[11]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τσέκρε) има 130 екзархисти.[7][12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Киркалово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Цекри (Τσέκρι) като село с 26 мъже и 25 жени.[7]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Киркалово има 12 къщи славяни християни.[14]

В 1924 година по официални данни 13 българи, а на практика цялото българско население е изселено в България и в 1928 селото има само 14 жители - 11 мъже и 3 жени, а в 1940 година - 29 жители, от които 25 мъже и 4 жени. Очевидно селото е работническо селище на наемни работници.[4]

В 1926 година селото е прекръстено на Паралимни,[4] в превод Крайезерно.

По време на Гражданската война (1946 - 1949) властите заселват в селото семейства от планинските села, които остават и след нормализацията на обстановката, както и каракачански семейства.[4]

Селото има плодородно землище, която се напоява изцяло и произвежда голямо количество овошки, памук, царевица. Развито е и краварството.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 51[4] 68[4] 14[4] 29[4] 815[4] 691[4] 879[4] 918[4] 816 860

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Киркалово
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Георгиев Тупара, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Куфалски, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина, носител на бронзов медал[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Бинчаров (1872 – ?), куриер и терорист на ВМОРО
Починали в Киркалово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 255, 288.
  2. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  3. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.348
  4. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 80. (на македонска литературна норма)
  5. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  6. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 132.
  7. а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 17 юли 2019 г.
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 112. (на руски)
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  10. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 155, 255.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  12. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 550 и 851.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 395.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония