Челник (село)
Тази статия е за населеното място. За уреда за осветление вижте Челник.
Челник | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 279 души[1] (15 септември 2022 г.) 10,1 души/km² |
Землище | 27,586 km² |
Надм. височина | 184 m |
Пощ. код | 8678 |
Тел. код | 04778 |
МПС код | У |
ЕКАТТЕ | 80306 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ямбол |
Община – кмет | Тунджа Георги Георгиев (БСП) |
Чèлник е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Челник се намира на около 17 km югоизточно от областния център Ямбол. Разположено е в западното подножие на северната част на Бакаджиците, на около 5 – 6 km южно от връх Свети Сава (Асанбаир) (514,6 m)[2] в големия (същинския) Бакаджик. Климатът е преходноконтинентален. Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 177 m, в северния и източния му краища нараства до около 190 – 200 m, а в югозападния намалява до около 170 – 175 m.
През Челник минава второкласният републикански път II-53, който на северозапад през селата Победа и Калчево и кръстопът с първокласния републикански път I-7 води към Ямбол, а на изток през селата Тамарино, Войника, Зорница, Загорци и Светлина води до град Средец.
Северно край Челник минава в направление югозапад – североизток Еркесията.[2]
В землището на Челник има 4 регистрирани микроязовира,[3][4] най-големият от които е край северната част на селото, на протичащата през него река Ада.
Населението на село Челник[5], наброявало 989 души към 1934 г. и 1104 към 1956 г., намалява до 258 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 311 лица, за 280 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 27 – към ромска и за 4 – към други.[6]
История[редактиране | редактиране на кода]
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Гидиклии. Преименувано е на Челник през 1934 г.[7][8]
Селото се е местило три пъти докато се установи на сегашното си място. Поселването на сегашното място е станало през 1830 г. В миналото населението на село Челник е смесено – турско и българско. След Освобождението населението остава само българско. През 1926 г. селото наброява 826 души. Къщите през 1871 г. са около 70 броя, през 1926 г. – 150, през 1938 г. – 212, а към 2005 г. – 250.
Една от първите обществени сгради в селото е ползвана и като целодневна детска градина. Обществена сграда е и здравната служба с родилен дом, построена през 1938 – 1939 г.; по-късно в сградата са настанени здравна служба[9], зъболекарски кабинет и кметство. Сградата на училището е построена през 1907 г. и е направено разширение през 1939 г. Сградата на народното читалище „Зора“ е построена през 1957 – 1958 г., в нея има киносалон, библиотека с читалня, сервизни помещения. Други обществени сгради са: хигиенната обществена баня, която вече не функционира; бившата администрация на бившето ТКЗС; едноетажна масивна сграда, където се помещават пощенската станция и пощенска банка. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е построена през 1885 г., а – след ремонт, от 08.11.2005 г. отново функционира.
Първото училище в село Челник е открито след Освобождението.[10] То се е помещавало в наемани под наем стаи от частни къщи; пръв учител е бил Димитър Стоянов Драгоев от село Камен връх, Елховско. През 1972 г. построеното през 1907 г. училище е унищожено от пожар и през следващите две години до възстановяването му учениците от IV до VIII клас учат в селата Победа и Тамарино, а от I до III клас – в пригодена за тази цел стая в читалището. От 2000 г. училището спира своята дейност поради недостиг на деца. По същата причина е затворена и целодневната детска градина.
В административно отношение до 1934 г. село Челник е самостоятелна община. От 1934 г. става централна община със съставни села Победа, Симеоново, Асеново, Сламино, Саранско, Каменец и Тамарино. Групирането по икономически съображения се оказва неудобно за населението, особено за това от по-далечните села. През 1941 г. се отделят селата Симеоново, Асеново и Сламино с център Симеоново. Към 1942 – 1943 г. се отделили селата Саранско и Каменец с център – село Каменец. През 1946 г. село Челник става самостоятелна община, а през 1959 г. спада към селския общински народен съвет (СОНС) на село Симеоново. След прекратяване дейността на СОНС село Симеоново административно село Челник е прехвърлено към селищна система село Тенево. От 1987 г. село Челник преминава в община Тунджа със седалище град Ямбол.
През 1936 г. в Челник е създадена Кредитна кооперация „Пчела“.[11]
Документацията на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Пчела“ в село Челник от периода 1949 – 2002 г. се съхранява в Държавния архив – Ямбол. Структурите, през които то преминава след учредяването му през 1949 г.[12] според промените в наименованието на фондообразувателя и периодите, от които е съхранената документация, са:
- ТКЗС „Пчела“ – с. Челник, Ямболско (1949 – 1958);
- Производствен участък – с. Челник при Обединено трудово кооперативно стопанство – с. Симеоново, Ямболско, виж фонд № 787 (1959 – 1973);
- Производствена бригада – с. Челник при АПК – с. Тенево, Ямболско (1974 – 1989);
- ТКЗС – с. Челник, Ямболско (1990 – 1991);
- ТКЗС в ликвидация – с. Челник, Ямболско (1992 – 1993);
- Земеделска производителна кооперация „Челник“ – с. Челник, Ямболско (1993 – 1998) и последно
- Земеделска производителна кооперация „Челник“ в ликвидация – с. Челник, Ямболско (1999 – 2002).
Религии[редактиране | редактиране на кода]
В село Челник се изповядва православно християнство.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Челник към 2020 г. е център на кметство Челник.[13][14]
В село Челник към 2020 г. има:
- действащо читалище „Зора 1930“;[15][16]
- действаща само на големи религиозни празници православна църква „Свети Архангел Михаил“;[17]
- пощенска станция.[18]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
северно от селото минава Еркесията, някогашна граница между България и Византия.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 8 ноември всяка година се провежда съборът на селото.
Третата събота и неделя от месец февруари в селото се провежда най-хубавия празник Кукери.
Други[редактиране | редактиране на кода]
В землището на Челник откъм съседното село Тамарино има фотоволтаичен парк.[19]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ а б Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-054
- ↑ Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Регистър на язовирите (MS Excel document); язовири Челник – 1, 2, 3 и 4, видяно към април 2020 г.
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, село Челник, поземлени имоти с НТП Язовир: 80306.25.13, 80306.10.76, 80306.15.271 и 80306.30.52 Архив на оригинала от 2018-09-08 в Wayback Machine., към април 2020 г.
- ↑ Справка за населението на с. Челник, общ. Тунджа, обл. Ямбол
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., Челник, община Тунджа
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 286
- ↑ Справка за с. Челник, общ. Тунджа, обл. Ямбол към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Ямбол, Списък на фондове от масив „С“, фонд 1169, Участъкова здравна служба – с. Челник, 1957 – 1975
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Ямбол, Списък на фондове от масив „К“, фонд 152K, Народно основно училище – с. Челник, 1890 – 1954
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Ямбол, Списък на фондове от масив „К“, фонд 284K, Кредитна кооперация „Пчела“ – с. Челник, 1936 – 1955
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Ямбол, Списък на фондове от масив „С“, фонд 356, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Пчела“ – с. Челник, 1949 – 2002; Промени в наименованието на фондообразувателя
- ↑ Справка за събитията за кметство Челник
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Ямбол, Кметство Челник
- ↑ Детайлна информация за читалище „Зора 1930“, село Челник, община Тунджа, област Ямбол
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Зора 1930“, село Челник, община Тунджа, област Ямбол
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Челник, област Ямбол
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Ямбол, 8678 Челник
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, село Челник, поземлени имоти 80306.20.120 и 80306.20.121; НТП За електроенергийното производство Архив на оригинала от 2018-09-08 в Wayback Machine., към април 2020 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|