Челопек (община Старо Нагоричане)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Челопек.

Челопек
Челопек
— село —
Викиекспедиција Козјачија 151.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
42.2344° с. ш. 21.8337° и. д.
Челопек
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Старо Нагоричане
Географска област Средорек
Надм. височина 398 m
Население (2002) 283 души
Пощенски код 1303
Челопек в Общомедия

Челопек (на македонска литературна норма: Челопек) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Средорек в източните склонове на планината Руен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Гробищната църква „Света Троица“ е от XVI - XVII век. В края на XIX век Челопек е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Челопек е населявано от 525 жители българи християни.[1]

Населението на Челопек е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 30 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 62 от 77 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3] През лятото на 1905 година сръбски четници отвличат и убиват местния български учител В. Тасев.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 280 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[5]

На 16 април 1905 година над Челопек съединени сръбски чети се сражават с турски войски, като в сражението загива войводата подпоручик Петър Тодорович.[6] В битката участват още Доксим Михайлов, Лазар Куюнджич, Боривое Йованович и Борко Пащрович.

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[7]

По време на Първата световна война Челопек е част от Старонагоричанска община и има 559 жители[8].

Според преброяването от 2002 година селото има 283 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 277
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 6
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Челопек
Починали в Челопек
  • Flag of Serbia.svg Илия Джуричич Църногорац (? – 1905), сръбски четник
  • Flag of Serbia.svg Люба Атанацкович (? – 1905), сръбски четник
  • Flag of Serbia.svg Петър Тодорович (? – 1905), сръбски четнически войвода
  • Flag of Serbia.svg Риста Попович Беранац (? – 1905), сръбски четнически войвода
  • Flag of Serbia.svg Риста Цветкович Поречанац (? - 1905), сръбски четник[10]
  • Flag of Serbia.svg Тодор Гвозденович Призренац (? – 1905), сръбски четник

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 299.
  4. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.128-129.
  6. Владимир Илић: Српска четничка акција 1903-1912, страна 55
  7. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  8. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Божовић, Григорије. Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић. Београд, Јединство, 1990. с. 140.


     Портал „Македония“         Портал „Македония