Челси Манинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Челси Манинг
Chelsea Manning
военнослужеща на САЩ
18 май 2017 г.

Роден

Религия атеизъм

Подпис Chelsea Manning.png
Уебсайт
Челси Манинг в Общомедия

Челси Манинг (на английски: Chelsea Manning), или Брадли Манинг е бивша военнослужеща от Армията на САЩ, активист и разобличител. Тя е също трансджендър, която е генетично родена мъж, но според собствените и думи се е чувствала жена от най-ранно детство и иска да е известна като Челси Манинг. Смяната на пола става официално през 2014 г.

Брадли Маннинг е дете на Брайън Маннинг, специалист по военно разузнаване, роден в Уелс и майка американка. Семейството има и друга по-голяма дъщеря, Кейси, която в интервю казва, че родителите им са били алкохолици и че майка им е пиела по време на бремеността с Брадли. По-късно капитан Дейвид Молтън, военен психолог казава, пред съда, че лицевите характеристики на Челси показват наличие на фетален алкохолен синдром. В допълнение тя не е била хранена правилно като бебе и като възрастен достига само 48 кг тегло и височина 1.57м.

През 2009 Манинг вече работи като специалист по военно разузнаване, като баща си. По-късно е обвинена в разкритие на 750 000 секретни файла на дипломацията на САЩ и предаването им на WikiLeaks и осъдена на 35 години затвор.[1][2]

До ареста си през 2010 е специалистка по анализ на разузнавателна информация в батальона за поддръжка на 2-ра бригада, 10-а планинско-стрелкова дивизия за бързо реагиране към американския контингент в Ирак.

Арестувана е по донос на американския журналист Адриан Ламо, на когото Манинг се е доверявала като на постоянен партньор по чат, споделяйки планове и мисли. По доноса Манинг е обвинена в предаване на оперативен видеозапис от борда на въртолет, стрелящ на 12 юли 2007 г. по група мирни иракчани с деца (загиват 12 души), и предаване още на около 260 000 дипломатически документи на уебсървъра на Wikileaks, занимаващ се с разобличаване на държавни престъпления.

В интервюто след ареста Манинг разказва, че е направила това, надявайки се че даването на публичност на документите ще предизвика обсъждания, дебати и реформи.[3]

След ареста почти 2 месеца Манинг е задържана във военен затвор без предявяване на обвинение. Едва на 5/072010 г. ѝ е предявено обвинение в престъпление по членове 92 и 134 от военния кодекс на САЩ. Максималният присъда по това обвинение е 52 години. На 21 август 2013 г. е осъдена на 35 години затвор, в които се включват излежаните вече 1293 дни[4]. През 01/2017 президент Обама намалява присъдата до 7 години.

През 02/2019 Челси Манинг отказва да даде показания срещу Джулиан Асандж във Вирджиния казваѝки, че "ние сме виждали злоупотреба с власт с политическа цел безброй пъти. Нямам нищо да добавя към този случай и отказвам да бъда насилвана и застраша личния си живот с такава хищническа тактика". Съдът я обвинява в неуважение и я праща в затвора. След около месец е освободена, но получава отново призовка за показания, която отново отказва казвайки че "върховният съд се опитва да подценява почтеността на публичното мнение и наказва тези, които правят обществено достояние и разкриват сериозни, систематични злоупотреби с власт в това правителство". Съдът я връща в затвора и и налага глоба от $256 000. На 11/03/2019 Челси прави опит за самоубийство. На следващият ден съдът решава да приключи случая. Освобождават я от затвора, но глобата си остава. Същият ден е създадена онлайн сметка за дарения, която събира сумата за два дни. Отделна сметка за дарения осигурява $50 000 за Челси с които да осигури живота си след затвора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Bradley Manning’s official charge sheet“, архив на оригинала от 14 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101214041023/http://www.bradleymanning.org/wp-content/uploads/2010/07/Charge-Sheet-redacted-Manning.pdf, посетен 14 декември 2010 
  2. „Official preferral of charges on Bradley Manning“, архив на оригинала от 17 август 2011, https://web.archive.org/web/20110817034937/http://www.bradleymanning.org/wp-content/uploads/2010/07/Pfc-Manning-Preferral-of-Charges.doc, посетен 17 август 2011 
  3. Poulsen, Kevin; Zetter, Kim. 'I Can’t Believe What I’m Confessing to You': The Wikileaks Chats. Wired. 10 юни 2010. Посетен на 15 юни 2010.
  4. Julie Tate. Judge sentences Bradley Manning to 35 years. // washingtonpost.com, 21 август 2013. Посетен на 23 август 2013. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]