Челси Манинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Челси Манинг
Chelsea Manning
бивша военнослужеща на САЩ
1 май 2022 г.

Роден

Религия атеизъм
Партия Демократическа партия

Подпис Chelsea Manning.png
Уебсайт
Челси Манинг в Общомедия

Челси Манинг (на английски: Chelsea Manning), родена като Брадли Манинг, е бивша военнослужеща от Армията на САЩ, активист и разобличител. Тя е трансджендър, генетично роден като мъж, но според собствените ѝ думи се чувства жена от най-ранно детство и иска да е известна като Челси Манинг. Смяната на пола става официално през 2014 г.

Брадли Маннинг е дете на Брайън Маннинг, специалист по военно разузнаване, роден в Уелс, и майка американка. Семейството има и друга по-голяма дъщеря, Кейси, която в интервю казва, че родителите им са били алкохолици и че майка им е пиела по време на бремеността с Брадли. По-късно военния психолог капитан Дейвид Молтън казва пред съда, че лицевите характеристики на Челси показват наличие на фетален алкохолен синдром. В допълнение тя не е била хранена правилно като бебе и като възрастен достига тегло само 48 кг и височина 1,57 м.

През 2009 Манинг вече работи като специалист по военно разузнаване като баща си. По-късно е обвинена в разкритие на 750 000 секретни файла на дипломацията на САЩ и предаването им на WikiLeaks и осъдена на 35 години затвор.[1][2]

До ареста си през 2010 е специалистка по анализ на разузнавателна информация в батальона за поддръжка на 2-ра бригада, 10-а планинско-стрелкова дивизия за бързо реагиране към американския контингент в Ирак.

Арестувана е по донос на американския журналист Адриан Ламо, на когото Манинг се е доверявала като на постоянен партньор по чат, споделяйки планове и мисли. По доноса Манинг е обвинена в предаване на оперативен видеозапис от борда на вертолет, стрелящ на 12 юли 2007 г. по група мирни иракчани с деца (загиват 12 души), и предаване още на около 260 000 дипломатически документи на уебсървъра на Wikileaks, занимаващ се с разобличаване на държавни престъпления.

В интервюто след ареста Манинг разказва, че е направила това, надявайки се че даването на публичност на документите ще предизвика обсъждания, дебати и реформи.[3]

След ареста почти 2 месеца Манинг е задържана във военен затвор без предявяване на обвинение. Едва на 5 юли 2010 г. ѝ е предявено обвинение в престъпление по членове 92 и 134 от военния кодекс на САЩ. Максималната присъда по това обвинение е 52 години. На 21 август 2013 г. е осъдена на 35 години затвор, в които се включват излежаните вече 1293 дни[4]. През януари 2017 г. президентът Обама намаля присъдата до 7 години.

През февруари 2019 г. Челси Манинг отказва да даде показания срещу Джулиан Асандж във Вирджиния, казваѝки, че „ние сме виждали злоупотреба с власт с политическа цел безброй пъти. Нямам нищо да добавя към този случай и отказвам да бъда насилвана и да застраша личния си живот с такава хищническа тактика“. Съдът я обвинява в неуважение и я праща в затвора. След около месец е освободена, но получава отново призовка за показания, която отново отказва, казвайки, че „Върховният съд се опитва да подценява почтеността на публичното мнение и наказва тези, които правят обществено достояние и разкриват сериозни, систематични злоупотреби с власт в това правителство“. Съдът я връща в затвора и ѝ налага глоба от 256 000 долара. На 11 март 2019 Челси прави опит за самоубийство. На следващия ден съдът решава да приключи случая. Освобождават я от затвора, но глобата си остава. Същия ден е създадена онлайн сметка за дарения, която събира сумата за два дни. Отделна сметка за дарения осигурява 50 000 долара за Челси, с които да осигури живота си след затвора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bradley Manning’s official charge sheet, архив на оригинала от 14 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101214041023/http://www.bradleymanning.org/wp-content/uploads/2010/07/Charge-Sheet-redacted-Manning.pdf, посетен на 2011-01-09 
  2. Official preferral of charges on Bradley Manning, архив на оригинала от 17 август 2011, https://web.archive.org/web/20110817034937/http://www.bradleymanning.org/wp-content/uploads/2010/07/Pfc-Manning-Preferral-of-Charges.doc, посетен на 2011-01-09 
  3. Poulsen, Kevin; Zetter, Kim. 'I Can’t Believe What I’m Confessing to You': The Wikileaks Chats. Wired. 10 юни 2010. Посетен на 15 юни 2010
  4. Julie Tate. Judge sentences Bradley Manning to 35 years. // washingtonpost.com, 21 август 2013. Посетен на 23 август 2013. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]