Чемерско
| Чемерско Чемерско | |
| — село — | |
 | |
  Чемерско | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Бошава |
| Надм. височина | 763 m |
| Население | 20 души (2002) |
| Пощенски код | 1437 |
| МПС код | VE |
| Чемерско в Общомедия | |
Чемерско (на македонска литературна норма: Чемерско) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в географската област Бошава, на 24 км. от Кавадарци. Землището му е 18,6 км². Към края на ХХ век по-голяма част от него са гори – 787 хектара. 582 ха са пасища, а 283 ха - обработваема земя.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В обобщен списък (иджмал дефтер) от 11 ноември 1636 година на обложени с данъка джизие селища Чемерско е записано като село в каза Тиквеш, с 84 немюсюлмански ханета.[2] В 1665 година е отбелязано като султански хас с 25 ханета. Броят на ханетата е същият през 1688 година.[3]
Селската църква „Свети Спас“ е от XIX век. След като изгаря, е възобновена на старите темели. Представлява трикорабна сграда и в нея има няколко икони от XIX век.[4]
В XIX век Чемерско е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 418 жители, всички българи християни.[5]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чимерско (Tchimersko) има 520 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Чемерско е част от Бохулска община в Кавадарска околия на Щипски окръг и има 341 жители.[8]
В 1961 година селото има 358 жители, а в 1994 – 17.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Чемерско
Васил Темелков, български революционер, деец на ВМОРО, обесен преди 1918 година[9]- Яне Христов Стойков, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина. Награден с орден „За храброст“ IV[10] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Панов, Митко. Енциклопедија на селата во Република Македонија. Скопје, Патрија, 1998. ISBN 954-90993-1-8. с. 318. (на македонска литературна норма)
- ↑ Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 44 (превод А. Велков и П. Груевски).
- ↑ Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 357, 422 (дефтери от 1 октомври 1665 г. и 30 април 1688 г., превод Аспарух Велков).
- ↑ Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 101.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 782.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 603
| |||||||||||
