Ченгенедере

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ченгенедере
Bulgaria Haskovo Province relief location map.jpg
41.8706° с. ш. 26.3256° и. д.
41.7111° с. ш. 26.2942° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Хасково
Община Свиленград
Дължина 20 km
Водосборен басейн 38 km²
Начало
Място планината Сакар,
на 1,4 km СИ
от с. Мустрак,
Община Свиленград
Координати 41°52′14.16″ с. ш. 26°19′32.16″ и. д. / 41.8706° с. ш. 26.3256° и. д.
Надм. височина 354 m
Устие
Място ляв приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати 41°42′39.96″ с. ш. 26°17′39.12″ и. д. / 41.7111° с. ш. 26.2942° и. д.
Надм. височина 44 m

Ченгенедере е река в Южна България – Област Хасково, община Свиленград, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 20 km. Отводнява част от югозападните склонове на Сакар планина.

Река Ченгенедере извира под името Бахчадере от югозападните склонове на Сакар планина на 354 m н.в., на 1,4 km североизточно от село Мустрак, община Свиленград. Тече в южна посока в тясна долина. В миналото се е вливала отляво в река Марица на 44 m н.в., на 1,5 km югоизточно от село Генералово, община Свиленград, но сега на 1 km преди бившето ѝ устие водите ѝ се насочват на изток в напоителен канал и се губят в обработваемите земи югозападно и южно от село Капитан Андреево.

Площта на водосборният басейн на реката е 38 km2, което представлява 0,07% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

Основен приток – Джидере (ляв).

Реката е с основно дъждовно подхранване, като максимумът е в периода декември-март, а минимумът юли-октомври. През лятно-есенните месеци пресъхва.

Част от водите на реката, главно в долното течение се използват за напояване, като във водосборният ѝ басейн са изградени няколко микроязовира.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 531.