Чепински говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чепински говор
Страна Република България
Регион Родопи
Брой говорещи около 40 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Рупски говори
......→Чепински говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география
Кодове

Чепинският говор е представител на родопските рупски говори. Обхваща редица селища в Чепинската котловина със смесено население (помаци и българи-християни). Поради някои вторични особености, чепинският говор се дели на четири подговора:

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • ê (не много широко) като застъпник на ѣ под ударение, обикновено е – без ударение: бềл, бềли, голềм, мềсто, децà, местà.
  • Ясно изразена палаталност на съгласните, особено на предноезичните преградни т’ и д’, които в дорковския подговор са минали в съответните средноезични съгласни к’ и г’: зет’, пет’, брàк’а, грòзг’е, к’и (ти), к’ѝква (тиква), г’ѝгам (дигам).
  • Единна членна форма: -от, -та, -то, -тê.
  • Застъпването на старобългарски гласни ѫ, ъ, ь и ѧ е един от разграничаващите фактори на чепинските подговори.
    • велинградски – под ударение има ô (широко о), а без ударение — (полуредуцирано а): зồпзạбòт, мồшмạжồт.
    • костандовски – под ударение има ô (широко о), а без ударение — у: зồпзубồт, мồшмужồт
    • ракитовски – под ударение има ô (широко о), а без ударение — а: зôпзабồт, мôшмажồт, дôшдаждồт
    • дорковски – под ударение има a, а без ударение — (полуредуцирано а): запзạбàт, машмạжàт

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]