Хонгха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Червена река)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хонгха
紅河
Sông Hồng
Gejiu - Red River Valley - P1370880.JPG
Redriverasiamap.png
Водосборният басейн на река Хонгха.
Общи сведения
Местоположение Китай
Виетнам
Дължина 1149 km
Водосборен басейн 143 700 km²
Отток 2640 m³/s
Начало
Място Сино-Тибетски планини, Юннан, Китай
Координати 25°49′59.88″ с. ш. 101°19′00.12″ и. д. / 25.8333° с. ш. 101.3167° и. д.
Надм. височина 1776 m
Устие
Място залив Тонкин
Координати 20°14′43″ с. ш. 106°35′20″ и. д. / 20.245278° с. ш. 106.588889° и. д.
Надм. височина 0 m
Хонгха в Общомедия
Червено-кафявата тинеста вода на реката ѝ придава името. Изглед от Ханой.

Хонгха́ (китайски традиционен: 紅河, опростен: 红河, пинин: Hóng Hé; на виетнамски: Sông Hồng), позната също като Червена река, е река, течаща от южната китайска провинция Юннан през северната част на Виетнам и се влива в залива Тонкин. Според някои учени, разломът на река Хонгха е способствал за създаването на Южнокитайско море преди около 37 милиона години.

География[редактиране | редактиране на кода]

Червената река води началото си в китайската провинция Юннан, в планините на юг от град Дали. Тече основно на югоизток, преминавайки през районите на етническата група дайци, преди да напусне Китай. Навлиза във Виетнам при провинция Лао Кай. Образува част от границата между Китай и Виетнам. След това продължава на в югоизточна посока през Северозападен Виетнам, преди да излезе от планините. Основните ѝ притоци са реките Да и Ло, които разширяват реката при град Виетчи в провинция Фу Тхо. След това реката и многобройните ѝ притоци се разширяват и образуват делтата на реката. Хонгха преминава през столицата Ханой, преди да се влее в Тонкинския залив.

Червено-кафявата тинеста вода на реката е причината хората да я нарекат Червена река. Тя е печално известна с бурните си наводнения и големите си сезонни колебания на водния обем. Делтата е голям селскостопански район, в който се добива голямо количество ориз.

Средният воден отток на реката е 2640 m3/s, минималният ѝ отток е 700 m3/s, а максималният – 9500 m3/s.[1]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През 19 век Хонгха е изгоден търговски път към Китай. Френските изследователи от края на 19 век пътуват нагоре по течението до Манхао в Южен Юннан и после по суша до Кунмин.[2]

Червената река остава основен път между Френски Индокитай и Юннан до отварянето на железопътната линия Кунмин – Хайфонг през 1910 г. Въпреки че френските параходи достигат чак до Лао Кай през дъждовния сезон,[3] през сухия сезон (ноември – април) параходите не могат да стигнат по-далеч от Йен Бай. Затова, през този период от годината, стоките се пренасят от по-малки плавателни съдове като джонки.[4]

Благодарение на реката, Хайфонг в началото на 20 век е най-достъпното морско пристанище за Кунмин. Въпреки това, времето за пътуване между Хай Фонг и Кумин е считано, че отнема около 28 дни и включва 16 дни плаване с параход и по-малък плавателен съд до Манхао плюс 12 дни по суша до Кунмин.[4]

Манхао е бил център за навигацията за малките плавателни съдове. Продукти от Юннан, като калай, са били донасяни в Манхао чрез мулета, където се товарели на лодки, преди да бъдат изпратени надолу по течението.[3]

В участъка между Манхао и Лао Кай, където течението може да е доста бързо, пътуването нагоре по течението с малка лодка може да е много по-трудно, отколкото надолу по течението. Според някои доклади, спускането от Манхао до Лаи Кай е възможно за около 10 часа, докато плаването в обратна посока може да отнеме 10 дни или повече.[3]

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Реката широко се използва за напояване на оризови поля. Във Виетнам е развито речното плаване, а до Ханой, на 175 km от устието, стигат и морски съдове.

В Юннан, Китай на Червената река са построени водноелектрически централи, в частност ВЕЦ Нанша и ВЕЦ Мадушан.[5]

Още язовирни стени са разположени на притоците на реката, както в Китай, така и във Виетнам.[5] Една от първите язовирни стени е Тхакба във Виетнам, построена през 1972 г. и образуваща езерото Тхакба.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Red River | river, Asia
  2. Bulletin of the Geographical Society of Philadelphia. Т. 9 – 10. Geographical Society, 1912. с. 18 – 20.
  3. а б в Little, Archibald John. Across Yunnan & Tonking by Archibald Little: Part I. Between Two Capitals. Part II. Yunnanfu to the Coast. 1906. с. 26.
  4. а б Whates, H.. The Politician's Handbook. Vacher & Sons, 1901. с. 146.
  5. а б Commissioned, Under Construction and Planned Dams in April 2016 (WLE Greater Mekong)
  6. Xi Xi Lua, Chantha Oeurng, Thi Phuong Quynh Le, Duong Thi Thuy, Sediment budget as affected by construction of a sequence of dams in the lower Red River, Viet Nam, Geomorphology т. 248, 1 ноември 2015, с. 125 – 133