Червена чапла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Червена чапла
2010-kabini-purple-heron.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Пеликаноподобни (Pelecaniformes)
семейство:Чаплови (Ardeidae)
род:Чапли (Ardea)
вид:Червена чапла (A. purpurea)
Научно наименование
Linnaeus, 1766 г.
Червена чапла в Общомедия
[ редактиране ]

Червената чапла (Ardea purpurea) наричана още и „ръждива чапла“ е птица от семейство Чаплови. Среща се и в България.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължината на тялото – 80-90 cm.
  • Размаха на крилете — около 140-145 cm.
  • Тегло – 600-1400 гр.
  • Полов диморфизъм – слабо изразен.
  • Оперение — преобладаващо в сиви и ръждиви тонове.
  • Полет — с тежки махове и сгъната шия.hallooft

Напомня по външен вид много на сродната ѝ сива чапла, но е по-дребна и в ръждиви тонове.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

В Европа (включително България), Африка и Азия. Обитава бреговете на езера и реки, най-често обрасли с растителност. Не се среща сред големи горски масиви. В Европа прекарва само размножителния период. Долита април и през септември отлита да зимува в Африка, достигайки екватора.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се предимно с риба, която дори да е значително едра на пръв поглед лесно бива погълната. Също така яде и змии, мишки, насекоми, земноводни, яйца, останки от мъртви животни, крастави и други жаби способни да отделят отровен секрет. Подобно на сивата чапла когато ловува се движи бавно и често замръзва дебнейки плячката си, но както често се случва с близкородствени видове с нея всъщност заемат различни хранителни ниши и няма конкуренция между тях. Сивата чапла търси храната си в заливи с малка дълбочина и в открити води, където може да ходи свободно.

Когато е заплашена подобно на някои други видове чапли заема особена маскировъчна стойка с опъната нагоре шия и човка. Между папура и тръстиката застанала в тази стойка става много трудно забележима. Заемат я преди всичко малките и само в краен случай възрастните птици.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

  • Моногамни птици.
  • Гнездо — Рядко гнезди самостоятелно, най-често образува колонии. Построява го често върху папур или по-здрава тръстика, на височина понякога до 2 м. Изненадващо е да се види как крехкия папур издържа сравнително голямото и тежко гнездо включително с цялата фамилия птици в него. Много рядко го строи на дървета, като по изключение може да бъде и на височината на гнездото на сивата чапла. Строят го и двамата родители и по време на строежа и мътенето изпълняват многобройни и сложни ритуали. Периодично го поправят ако се развали по време на мътенето или отглеждането на малките. Първоначално има вдлъбната форма, като към края на отглеждането на малките става вече плоска.
  • Яйца – 3-8 броя, дълги около 55 мм и светлосини на цвят.
  • Мътене — трае 24-28 дни и се извършва и от двамата родители. Започва веднага след снасянето на първото яйце.
  • Отглеждане на малките — малките напускат гнездото на около 45-50 дневна възраст. Още на 10 дневна възраст малките започват да се крият в околната тръстика щом се почувстват заплашени и след това се връщат в гнездото. Родителите им носят храна в гушата си. За да си поискат храната малките хващат човката на родителя и я дърпат към тях. Отстрани изглежда, че се бият, но всъщност това един много свойствен ритуал в семейство чаплови. ПОстепенно още преди да са се научили да летят маките започват да се придвижват сред блатната растителност, но продължават да бъдат хранени в гнездото-платформа от родителите си.
  • Отглежда едно люпило годишно.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България е защитен от закона вид.

Среща се в Драгоманското и Алдомировско блато.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ardea purpurea (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Червена чапла. Посетен на 26 март 2012