Червено, твърде червено
| „Червено, твърде червено“ | |
| Je vois rouge | |
| Режисьори | Божина Панайотова |
|---|---|
| Продуценти | Рой Арида, Арно Домерк |
| Музика | Емилиян Гацов |
| Оператор | Божина Панайотова, Ксавие Сирвен |
| Филмово студио | Станк, Андолфи |
| Премиера | 2018 г. |
| Времетраене | 84 минути |
| Страна |  България Франция |
| Език | български френски |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Червено, твърде червено“ (на френски: Je vois rouge; на английски: I See Red People) е българско-френски документален филм от 2018 г. на режисьора Божина Панайотова.[1][2][3]
Филмът е първият пълнометражен филм на Панайотова. Премиерата му е на Берлинале, където е включен в документалната панорама на фестивала. В България е прожектиран за първи път по време на XXII Международен София Филм Фест.[1]
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Във филма е представена семейната история на Божина Панайотова, която пристига в София през 2013 г. и започва да си води видео дневник. Впоследствие започва да задава въпроси на родителите си за Държавна сигурност и живота в България преди 1989 г.[2][3]
Край на разкриващата сюжета част.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Червено, твърде червено // domnakinoto.com. Архивиран от оригинала на 2018-03-21. Посетен на 19 март 2018 г.
- ↑ а б Документалният филм „Червено, твърде червено“ // Българска национална телевизия, 19 март 2018 г. Посетен на 19 март 2018 г.
- ↑ а б Филмът „Червено, твърде червено“ беше за първи път прожектиран в България на София филм фест // Българско национално радио. 16 март 2018 г. Посетен на 19 март 2018 г.