Червено подъбиче
| Червено подъбиче | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
| Червено подъбиче в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Червеното подъбиче (Teucrium chamaedrys) е многогодишно тревисто растение, разпространено в Европа, части от Северна Африка и Близкия изток.[1] Среща се в цяла България, от 0 до 2000 m н.в., по каменисти и тревисти места и из храсталаци.[2][3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Малък полухраст с неясно четириръбести стъбла, едногодишни, високи от 10 до 30 cm. Има срещуположни листа, дълги от 1 до 4 cm, с 1 – 6 mm дълги дръжки, с клиновидна основа. Венчето е червено до розово, цветовете – виолетови.[3]
Използва се с лечебни цели, има ободряващ ефект, повишава апетита, влияе запичащо,[4] повишава секрецията на жлъчката и благоприятства храносмилането. Може да се прилага при диария и хемороиди.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Teucrium chamaedrys L. // World Flora Online. Посетен на 13 април 2025.
- ↑ Атлас на лечебните растения в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 161.
- ↑ а б в Червено подъбиче (Teucrium chamaedrys) // Българската флора онлайн. Посетен на 13 април 2025.
- ↑ Атлас на лечебните растения в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 17.
|
