Червен (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Червен (Област Пловдив))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Червен.

Червен
Общи данни
Население 735 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,395 km²
Надм. височина 412 m
Пощ. код 4252
Тел. код 03325
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 80437
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Асеновград
Емил Караиванов
(БСП, АБВ, ПК Екогласност)
Кметство
   - кмет
Червен
Атанас Игнатов
(БСП)
Червен (Област Пловдив) в Общомедия

Червен е село в Южна България. То се намира в Община Асеновград, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в полите на Родопите на 30 км южно от Пловдив и на 10 км южно от Асеновград по пътя за Кърджали. То е изходен пункт за населените места Горнослав, Орешец, Добростан, Мостово, Врата, Сини връх, Бор и Три могили, както и за хижа „Марциганица“ и скалните масиви „Беланташ“ и „Кръстова гора“ (през село Мостово).

Намира се на 412 метра надморска височина.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 година името на селото е Цървен.[1] За първи път името на селото се среща като Цървен в устава на Бачковския манастир от 1081 г. Предполага се, че на северозапад от днешното село е имало тракийско селище.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Правят се хубави печени агнета, а от лозовите масиви в землището на селото се правят качествени червени вина. Покрай селото е съществувал един от най-старите манастири в България – „Св. Иван“. Когато Бачковския манастир е бил изгорен, монасите са се крили в него близо 100 г. По-късно го настига участта на повечето български манастири – изгорен е до основи от турците. А после е довършен от иманяри. И до днес личи мястото, на което е съществувал. В Червен има голяма църква – „Св. пророк Илия“, построена е през 1880 г., която и до ден днешен се поддържа в добро състояние. В двора на църквата е и първото училище на селото. Също така има множество параклиси – „Св. Георги“, „Св. Марина“, „Св. Атанас“, „Успение Богородично“ и др.). На 4 км. от селото, в гората, е разположена красива местност, наречена „Света Богородица“. Районът е с богата история. В центъра на селото има 300-годишен чинар, който през 1981 г. е обявен за вековно дърво и се защитава от държавата. В селото се развива предимно селско стопанство и туризъм.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 1 октомври в местността „Света Богородица“, която е намира над селото, се организира събор .

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.