Червен ангъч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Червен ангъч
♂ Червен ангъч
Червен ангъч
♀ Червен ангъч
Червен ангъч
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:Патицови (Anatidae)
род:Ангъчи (Tadorna)
вид:Червен ангъч (T. ferruginea)
Научно наименование
(Pallas, 1764 г.)
Червен ангъч в Общомедия
[ редактиране ]

Червеният ангъч (Tadorna ferruginea), наричан още ръждив ангъч и червен килифар, е сравнително едра птица от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes).

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Теглото му варира между 1,2 и 1,6 kg. Ходи добре по земя, плува добре, но рядко се гмурка. Лети бързо, полетът е шумен и издава звук подобен на „анг, анг“, откъдето носи името си.

Мъжките птици са с ръждивожълта глава и предна част на шията, тъмноръждив врат с тесен черен пръстен. Горната страна на тялото е ръждивочервена. Маховите пера, опашката, човката и краката са черни.

Женските са подобни на мъжките, без черен пръстен в основата на врата, като цяло оперението на главата ѝ е по-светло, страните ѝ са почти бели.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Прелетна птица, среща се в равнините на Европа (включително и България) и Азия. Предпочита широки и открити местности. Населява различни типове водни басейни, но предпочита предимно откритите и без много подводна растителност. Често се среща и в соленоводни басейни, но не чак колкото белия ангъч. Избягва гористите местности.

В България гнезди по река Дунав и Черноморието, рядко в Добруджа и Лудогорието. Рядко зимува в страната.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Червеният ангъч се храни с храна, както от животински, така и от растителен произход. Търси храната си на сушата или във водата. На пролет се храни предимно с покълнали растения и семена, лятото преминава на насекоми и дребни безгръбначни, а есента навестява селскостопанските площи и преминава на зърнени култури, при липса на такива се продължава да се храни с дребни безгръбначни, но прибавя към диетата си и водни растения.

По-голяма част от времето червеният ангъч се държи по двойки.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Гнездото обикновено се намира далеч от водоемите на около 2–5 km, но не е рядкост и на 10 km. Подобно на белия ангъч, предпочита да строи гнездото си в дупки в земята, използвайки изоставени от язовци и лисици дупки; също така гнезди и в дупки по дърветата, понякога на височина 10 m. Описани са случаи, когато е гнездил и на покриви на сгради.

Моногамна птица, водеща роля в голяма степен има женската, която избира мъжкаря по време на сватбения период. Женската снася между 7 и 18 яйца, най-често около 14, които са с цвят на слонова кост. Мъти яйцата около 28-29 дни и когато малките се излюпят в края на май, се отглеждат поравно и от двамата родители.

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

Рядък за България вид включен в Червената книга на застрашените видове. Работи се по възстановяване на неговите популации. Успешно интродуциран в района на Хасково благодарение на усилията на Биологична експериментална база „Калимок“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tadorna ferruginea (Pallas, 1764). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Червен ангъч. Посетен на 26 март 2012